Водата в извора понасябезбройни цъфнали неволи
уморили се от своя път
без дори за миг да спрат
устрема си и желанието да са те
единствени крале
на кралство необятно
непознато, неразбрано.
Епична роля имат те
крилат делфин и елф мним
партнират им в сюжета
еднакво интересен за героя и за песа
подпрял глава върху скръстени крака.
В очакване на подаяние - залък хляб
или колбас навит като рулце
и поръсен с масълце.
Ех, мечти разнасяш ти
ручейче вълшебно
без умора сред цъфнали поля
еднакво си, а отражението ти
за всеки е различно
вълшебно и обикновено
истинско и приказно
трагично и епично.
Ситуацията е такава,
че когато някой трябва да се стяга
и намира начин да избяга
друг остава в тинята,
до чистата, кристална, ледена вода
и той (другият) затъва в тинята
без да се спаси
с вярата, че отражението му
насреща ще се случи някой ден...
но кога ще се събуди от дълбокия си сън
и поеме отговорност за случващото се в момента?
Няма коментари:
Публикуване на коментар