НАРИСУВАЙ СИ КАРТИНА XXV

Намерих ангел, скрит в куб за игра.
Беше лист хартия, който сгънахме като деца,
оригам, който във времето устоя.
Погалих го с длан и споменът пред мен оживя.
Летяхме в светлина заедно с много деца,
пътувахме нагоре в небето
и нямаше граници,
сякаш то бе безкрайно.
И бяхме лебеди, които плуват в морето
и сякаш нямаше кей,
бяхме в океан от любов.
Търсихме граници,
и се родихме в тела.
Мислехме, че така имаме шансове да изпитаме любовта,
която взаимно с другите да споделяме извън човешкото тяло,
и ето родихме се, тук сме в тяло.
Стоим на брега, който лебедите не виждат
и пътуваме в небесата,
и сякаш сме едновременно хора и птици, и безгранични в простора.
Следваме с тела небосвода,
докато плуваме в една земя,
в която родени приемаме любовта.
Закотвяме се,
като кораб, който достига брега
акостираме временно в нашето тяло.
Душата ни плува в безкрая,
и какво за нея е то,
освен средство чрез което да чувства света,
шанс да сподели любовта, сътворена от Божествеността
в срцето на едно новородено тяло.
Дали в игрите си не творим нашият свят?
Дали мечтите ни не са от един друг паралелен свят?
Които сме, сме способни да допуснем в нас
тази реалност, която ни резонира,
и която да материализира чувството,
което наричаме любов.
Всяко чувство, което се проявява навън
е завършена картина на Божествеността,
и ако тази картина, проявена не ни харесва,
ни дава различно чувство,
чрез което да засили в нас любовта.
Затварям куба за игра,
и съживявам напълно нова игра,
в която изтривам старите правила,
защото аз съм дете, не умея да чета.
Усещам единствено в сърцето,
Цялото такова, каквото е.