Кога започнах да виждам аурата на растенията

Преди 3 години срещнах един човек, който мислеше точно като мен, правеше същите неща, дома си подреждаше и правеше това, което и аз у нас. Мислехме много еднакво и за това, може би той много бързо ми се довери. Бях много по-малка, но в разговорите, които провеждахме в много от случаите той е научавал много от мен. Може би бях учител за него, споделяйки моя опит като момиче на годините на дъщеря му. Любовта ни бе много силна и когато не бяхме заедно, знаехме другия какво прави, къде е. Като сякаш сме се събудили от друг живот и винаги сме били заедно. И това бе много голяма пропаст, която ни разделяше. Той не вярваше, че има прераждане, според него лягаш и чакаш някой да те събуди, което ми е неистинско. Да за много хора, това е вярно, но не и за мен. Казано иначе моите цели са и винаги са били да бъда максимално свързана с Духа, с моят Аз, в който той не вярваше. Силните ни чувства стигаха до четвърта чакра и после нямаше развитие нагоре, не можеше да се издигнем заедно към по-високите нива. Той си стоеше плътно във физическото тяло. И докато всичко е наред в един момент от нищото се ядосва и започва да крещи, и ако не съм трезвомислеща може да ме остави на място без да се замисли. След един от тези случай аз напълно извън кожата си, вършейки работата си, си спомням как държах нож, за да режа нещо и явно ръцете ми бяха мокри си спомням как хванах силно и стиснах, за да отрежа и в този момент от дръжката, ръката ми отскочи върху острието и аз без да забележа, щото се случи за части от секундата стиснах с цяла сила острието. Гледката можеш да си представиш. След този инцидент стоейки с зашити ръце и бинт в един парк (Заглавната снимка с камъка е правена тогава, моето любимо място) осъзнавах какво се бе случило и колко много ме бе разширила тази любов, и колко много любовта бе издигнала вибрацията ми, че аз докато стоях между габарите и наблюдавах тревите под тях, така се спускаха лъчите, че аз успях да видя аурата на тревите. И беше вълшебно и това сливане с природата и тази силна вибрация...разбираш ли няма как да я запазиш завинаги. Тя е толкова силна, сякаш ток преминава през тялото ти, но те гали като с коприна, облива те с кадифе и те целува и ти сияеш и виждаш, че и тревите са с теб и ти си с тях в една вселена и това е най-хубавото, което Бог може да ти даде. Да се родиш на Земята, а да наблюдаваш невидими неща. И тази любов толкова много ми даде, че аз просто започнах да пиша този блог, за да преодолея горчилката след раздялата. Не знаех как се случва да се разделиш с човек, а да съхраниш любовта и да пишеш за нея, но се случи и тази връзка с Духа, за която ти писах стана толкова силна, че по 5-6 часа прекарвах в медитация и беше време на осмисляне, на единство. И така тези стихове започнаха да текат чрез мен, докато съм у дома, навън, на концерт, на работа. Приятелите ми за първи път ме виждаха такава, не знаеха какво ми е станало. Да стоя на сред стадиона, пълно с хора, на тъмно с тефтер и химикал и да пиша. Спукваха се да ми се подиграват. Не ми пукаше. Следвах пътят си. Да, той ме раздели с тях, и да, той ме свърза с други, които ми се кефеха такава, каквато съм. И тази статия, която е супер лична и несподеляна я поствам днес, за да покажа, че любовта не е разрушителна, за теб, когато мислиш че не я изпитваш, че не я чувстваш както преди, а градивна. Разрушително е нараненото Его. Моля те да го захвърлиш в ъгъла, преди любовта да го стори. Справи се сам с него, само така ще изпиташ напълно връзката със себе си и другите. Защото сме едно. И аз те обичам такъв, какъвто си - с чиста, кристална любов! Казват, че има и по-висока, звездната, но в момента не съм толкова високо вибрираща и не мога да я усетя :)