С разширяване на твоето съзнание и ставайки все по-осъзнат с всяка секунда, по пътя си се сблъскваш с хора, в които виждаш себе си преди. И тогава обръщаш поглед назад и към това как си постъпвал и ти става ясно, че имаш определени чувства в себе си, които не ги изразяваш, стаяваш ги, защото са лоши според теб и тогава Пътят те среща с хора, които реагират към теб по начина, който да изкара тези чувства навън и да ги обърне към теб. Ако обичаш целия свят, но мислиш, че теб няма кой да обича както ти обичаш. Даваш цялата си любов и енергия във всичко, което правиш, на всеки, който срещнеш, но дълбоко в себе си знаеш, че това няма как да се върне към теб и си казваш, че не ти пука изобщо. Знаеш ли какво правиш? Затваряш сърцето си за любовта, дори някой или нещо да ти върне тази любов ти сам си се затворил за нея, невярвайки, че можеш да бъдеш обичан. И какво рефлектира върху теб? Ами вселената ти праща нещо, което да те разтърси. Щом не отговаряш на любовта ти праща ситуации, които не си желал и много си се страхувал от тях. Тогава, ти се вглеждаш в себе си, тогава ти за първи път чувстваш със сърцето си. За да се самосъхраниш и може би да докажеш на себе си, че не заслужаваш това. Да, може би ще си прав, но защо просто не се отпуснеш на крилете на любовта. Когато действаш в синхрон с любовта, ти просто правиш това, което според Духа е най-добро. Тогава ти нямаш очаквания, тогава ти се отваряш за даровете, които вселената ще ти донесе. И пребивавайки много време в това пространство на чиста любов, идваща от Източника, чрез твоето АЗ СЪМ присъствие ти осъзнаваш, че всичко е просто енергия. Чиста енергия без заряд, любовта на Източника е чиста, безусловна, всепоглъщаща, пречистваща, изцеляваща, мека......... От теб зависи дали ще я акумулираш такава, чиста или ще и предадеш заряд  - положителен или отрицателен. И творенето ти се заключава в това да си проводник на чиста любов. Просто каквото и да правиш в ежедневието си, знай, че го правиш от теб за теб. С когото и да си - обичай го все едно обичаш слънцето. С каквото и предизвикателство да се сблъскаш просто му благодари и позволи твоя Аз да ти диктува действията ти, а не да се поддаваш на агресия, яд, страх...просто бъди над нещата, гледай на себе си отвисоко, над проблема. Там винаги е безопасно за теб. Когато не си вътре в кръга на дуалността винаги си себе си. Пробвай, бъди, твори!