Толкова много щастливи лица,
докосват телата ми в нощта,
когато тюркоазен пух с мен се слива
и не знаеш, но за мен си просто име "Свобода".
В небесното летя,
докато търся земята с очи
и любовта към нея привличам.
В светлината се свличам
като мастило от химикал,
което пише върху водата
по камъните в гората неразкрити истории
за малки земни същества, обляни в тишина,
които се захранват със светлина и любовта на човешките същества,
които ги усещат само със сърце.
Невидими са, но присъстват силно и се сплитат силно,
за да заблестят пред теб в роса  върху пръстта.

Няма миг на суета,
нито щастие,
има  тишина,
която е в очакване на онова,
което наричаш щастие.
И самото очакване е безпричинно щастие.
Скок над необятното,
полет в непознатото,
прегръдка в тъмното.
И усещаш любовта точно там
в туптенето на сърце до твоето.
Знаеш, че е твоето,
но се виждаш в друг.
Илюзия?
Неразказана история,
преживяна с музика мелодия,
която в спомени ехти.
Будиш се в мечти,
които са отминал сън
и знеш, че си звън,
Енергия, която се намагнетизира в любовта.
Любовта, която чувстваш в тяло.
Без което си едно начало, безкрайност, частица Божественост,
сила в светлина.
Просто тишина в любовта.