И теб обичах
и за теб мечтаех
и за теб живеех
и пред теб се кланях,
защото дълбоко от сърцето си те уважавах.
Знаех, че си съвършен.
Знаех, че си решен да доведеш до край мисията си на земята.
Знаех, че бе нает от мен заради това.
Знаех, че не бе само моя мечта.
Знаех, че си докоснал поне още дозина толкова сърца.
Влияше ни със сила, спираща дъха.
опора бе не само за мига.
Бе стълб, на който да се опрем
щом заболи
щом живота дотежи
щом разпръсне се в прах илюзията,
щом срине се визията,
за фалшивите неща,
щом пеем,
а фалшивеем с дела.
Щом се обичаме, а проклинаме любовта.
Щом се смеем,
а не смеем да се доближим един до друг
да се разкрием на другия такива, каквито сме.
Сякаш ролята търпи провал,
май отново не си ял.
Гладен си за нежност, може би.
За друга сюжетност най-преди да се провалиш.
Не слизай от сцената, все още живота предстои, не се отказвай преди да си опитал да Си.
Бъди себе си сега, от днес, та докато спре да те боли.
И не, защото ще претръпнеш,
не защото последователността ще влезе в рутината.
просто ще обикнеш този свят, такъв, какъвто виждам го и аз.
Необикновен, благословен, непреходен, неограничен, даващ,
хайде тогава - подай ръка и започни да притегляш към себе си любовта :)