не унивай, не сривай моста, водещ към дома.
Домът, който се крие в теб,
но чиято врата си затворил от страх,
че живееш в свят реален в нереалността.
И така изтупай старите представи от гърба,
сложи усмивка, заради лика,
който те очаква отвъд нереалността.
Сплети нежно коса,
забрави грима.
Здрависай се с реалността,
добре дошъл у дома.
Току що видя какво в теб е реалността.
Като погален от сутрешна дъга
след продължителна мъгла чувстваш лекота,
прегърнат от майчина искра,
копнееща да сподели мига на твоето завръщане.
Отдъхни си, слей се с радостта, идваща от теб сега.
В прегръдка,
момичето от ангелска земя
Няма коментари:
Публикуване на коментар