Събуждане на кундалини

Започнах този блог преди години, когато преодолявах тъмнината в мен и около мен и пишех за светлината, която постепенно навлизаше с всеки мой дъх в тялото ми. И се свързвах с Душата със стихове, които мои приятели настояваха да събирам и пиша, за да може да ги четат. Не ги разбираха, но им беше интересен начинът по който се изказвам. Звучеше им екзотично. Колко не понасям да ме приемат като екзотика, та аз съм нормално осъзнато създание. И така с напредване на Духовното ми развитие и професионалното също се породи нужда да започна успоредно втори блог, в който да описвам моите светлинни практики в градината и опазването и здрава и красива и с помощта на етерични масла, както и къде какво да садим, кое растение къде се чувства ок. И така за мен машината се завъртя, смаза и заработи. Връзката с моят вътрешен Аз е постоянна, здрава, силна, златно-жълта. Живея в паралелни светове. Срещам хора, които знам, точно за какво са дошли при мен и как да подходя към тях, за да извлечем максимума от урока, в който един друг носим отговорите и просто трябва да обменим информация. Понякога отсрещната страна не е свързала Вътрешния и Външния Аз достатъчно и при нея връзката не може да протече, не можем да обменим информацията на физическо ниво. Тогава следват дълги разговори Дух в Дух, за да пречупя Его-то им и да ги отпусна. В една такава среща, в която и до момента не съм разчупила връзката, а минаха два месеца ми се даде паралелна среща от бъдещето. По този начин, който видях в нея започнах да работя, оказва се, че има много срещи преди да се съберем с тази Душа, за която ти пиша на земята. Те някой ситуации вече са факт. И всичко започна да ми се случва, когато започнах да пиша втория блог. Преди да се объркаш споделям и причината да пиша това. Искам да ти споделя една практика, която ми се даде като информация и според мен отговаря на заглавието на блога "Красивото е в теб". Как да събудим кундалини енергията в телата и да я задържим в себе си, а не да я отдаваме. В разговор в тази среща от другата реалност една жена бе нарисувала схема на човешко тяло и бе поставила в определени точки от тялото знака за безкрайност, сещаш се - обърнатата осмица (∞). И така легни удобно и в медитация, напълно отпуснат насочи внимание към коренната чакра (слабините, в основата на гръбнака). Почувстай как бялата кристална светлина я завихря и почувствай лекия натиск там, остани с насочено внимание в тази област няколко минути, през което време дишаш дълбоко. След това постави палци отстрани на тялото си по линията на пъпа (сакралната чакра), леко притисни и остани така известно време, като не пропускаш да наблюдаваш връзката, която създаваш между коренната и скралната чакра. Придживи палците нагоре между първото и второто ребро (линията на слънчевия сплит) Пак не забравяш да наблюдаваш случващото се в тялото ти и движението на енергията и тялото ти. Стигаме линията на сърдечната чакра. Нежно притисни зърната за няколко секунди и от там насетне всеки изпитва своите уникални преживявания. Не е трудно, колкото изглежда. Просто в един момент, всеки достига до този етап на Пробуждането си, а тази практика те прави едно с цялото. И няма как да я пазя за себе си. Щом е изпробвана и ми е дадена като информация, както и стиховете, значи е за това да бъде споделена!

Такива сме

Изживял ли си частица от себе си в тишина,
бил ли си в прахта,
а част от пепелта.
Ровил ли си с ръце в пръстта,
за да усетиш живота, който възниква от там.
И който свършва също там.
Цикличността на дребните, незначителни
на пръв поглед неща.
Колко пъти си бил сам в прахта
и си чувствал себе си част от цялото?
Колко пъти със сърце прегърна цялата земя
от несъвършени лица
и изпита обич към деца на тази земя,
чеда на неосъзнатостта, които те нараняват,
които те мразят неосъзнато,
защото част от ограничеността на ума си,
те съзират те като същество различно
неопределено с думи техни, ограничени.
А колко много ти любов им даваш,
докато сте заедно.
Колко много състрадание изпитваш
за това, че от твоя път далеч са.
Прегръщаш ги с мекота,
а получаваш тяхната омраза,
само това имат, какво ли друго да ти подарят.
И пак ги прегръщаш и навеждаш се по пътя си
към Божеството в теб поклон отправяш.
Различни сме и едни се учим,
други служим,
трети мразим,
четвърти просто сме.
И всеки сам за себе си избира пътя.
Няма правила, важно е да отворим сърцата си за любовта.

НАРИСУВАЙ СИ КАРТИНА XXI

Аз зная, че това, което наблюдаваме около нас с очи
е само привидно.
Защото това, което протича невидимо за много от нас е различно и
искам да го споделям с вас.
В момента се случва така, че пред нас има врата,
зад която се крие свят от приказна светлина.
Божествени тела, работещи заедно с нас,
за да успеем да изпълним мисията си навреме
в това физическо тяло.
Много от нас живеят в паралелния свят и виждат това,
те реагират на съветите и насоките,
които получават от Духа.
В тях е силата да променят случващото се на Земята.
Те имат волята и търпението си да изпълнят съдбата.
Те са отворили сърцата си за Божествеността,
защото тя е във всеки от нас.
И колкото по-дълбоко го осъзнаем,
толкова по-благоприятно ще бъде пребиваването ни в това тяло.
Искам да споделя, че в този момент тази врата е отворена за вас.
Нужно е само да махнете собствената си завеса пред нея,
която ви ограничава.
И после престъпете напред в сърцето си от тишина.
Чуйте как птиците на любовта пеят с вас.
Усетете вълните в морето как галят кожата на нозете.
Поемете чистия планински дъх свобода и се отправете
към дъгата на собствената си палитра, рисуваща творбата на времето сега.

Мечтая на глас да желая всяка частица
от нас да живее отвъд плътното физическо тяло.
Мечтая със сърце да изкажа на глас,
че ефирността е в нас
и е толкова ярка, красива, земна,
колкото всяка частица любов
вибрираща в нашия танц.
Природа с красиви води,
течащи спокойно, покрай треви
и в гори, огряни от слънце,
росни свежи поляни,
съдържащи в себе си вечното цяло.
И светлина, и топлина, и вода
и нежност и сила.
Заглеждал ли си по-дълго в тревата,
за да откриеш, че в нея е стаена красотата
на цяла вселена.
Земна, притаена, в очакване на стон от въздуха,
той рефлектира върху и.
Усеща се силно, дни преди да се материализира и види с очи.
И там край водата
мога да стоя на тревата, да се възхищавам на това, което природата Е.
Съзирам се там като бебе в танц с околоплодни води,
играе на сигурно, защитено с утробата на своята майка.
Едва ли знае, че навън е наслада за Его-то повече, отколкото за Духа.
Наясно е само с едно,
скоро ще бъде родено и вън на пръстта
ще усети аромата на земята,
която избра за втора родина отвъд реалността на досегашната и земя.
Събужда се тихо,
в плач.
Отваря очите си и с прегръдка се среща с майка си отстрани.
Нейните очи са толкова топли, сякаш сърцето и е скрито в погледа й.
Грижовна прегръдка се случва сега
и отново сам съм в пелена в креват от тишина.
В сън преминават ми дните,
мечтая да бъда вън от тази кошара,
но зная, че малък съм, за да го сторя физически.
За това спокойно раста, с нетърпение чакам момента,
в който ще се надигна и с тяло и ще бъда в моят си свят.
Реалност от другия свят.
Спирам, вече не се нуждая от мечти,
пораснах и мога сам да се пазя,
от чуждите лоши очи.
Защитен в моя си свят, с Духът ми сме заедно в нас.
Кристална среда, с много топлина,
кръгове светлина, излъчващи се от нас.
Красота невидима, но жива в нас.
Струваше си да дойда отново,
да изчакам,
за да го видя.
От моето тяло изглежда красиво и едва ли мога
да го опиша,
просто искам да го напиша на теб,
който в този миг вървиш по същия ред.

Обожавам да плувам на свобода
със собствената си машина отвъд страха.
Лаконично политам надолу,
където все по-надълбоко
търся теб.
Гмурвам се и плувам към теб,
в пространството от мекотели,
песъкливи диви феи,
медузи и корали,
отвъд растителното царство,
отвъд животните в морското пространство
навлизам на дълбоко
търся те сред камъни
в дълбоката подводна пустиня тишина.
Плувам и дълбая със сърцата ни следа.
Закотвям с тялото си тишината в мен.
Вглеждам се и ето те и теб.
Там в дълбокото море се сляхме
в прекрасна музика и танци
в ефирни дрехи
можем ли с тебе вече да се отнесем нагоре към сушата
и баланса в едно ново, може би различно, променило ни тържество
да разплетем възела на собствените си задръжки
и осучем се заедно в нашите прегръдки?
Можем ли да се издигнем с вибрация в любовта и останем заедно потопени с тишина във вечността?
Заедно мечтаем да сме единно цяло, което няма пречки в себе си да обича всеки.
Мечтано тяло от две сляли се тела,
едно от две отвъд хаоса в човешките тела.
Едно единствено начало, което провокира сливане в покоя.
Обичам те, благодаря!

Покани в себе си безграничността

Много свещени  земи, обитавани от нас и преди и сега се втъкават през времето в телата.
Удраят ни, бият с акорди на мелодия, която помним и носим със себе си винаги
и преди и след
дори и сега по време на престоя ни тук.
Живеем в среда, която адаптираме към нашите сетива.
Интуитивно търсим свобода, която да ни върне в дома.
Осъзнаваме безграничността, на нашата Душа,
но несъзнателно я ограничаваме,
за да се оправдаваме за нашите неуспехи.
Плахи опити, скрити с доспехи в тишината на Духа.
Обрекли сме го, да е завързан вътре в тях,
заключили сме нашия шанс
да се преродим в тяло на неумираща от раните тленна Душа.
Осъзнаваме силата си, когато я пуснем да се развие отвъд дуалността.
Там няма време, което да ни уплаши,
там няма сила, която да ни владее,
там всичко просто се случва,
такова, каквото Е.
Там в градината разцъфва цвете, защото  просто иска да Е.
Там желанията са думи, лишени от страст,
там нещата се случват, за да бъдем центрирани в нас.
Умеем ли да се задържим в центъра на собственото си Аз?
Можем ли да преживеем Егото във всеки от нас?
Просто опитай - БЪДИ, себе си, въпреки всичко, което не си!

Молитва

Нося в себе си дълбока следа,
от изминал път.
Пътеките са дълбоки, отъпквани с ботуши и
черни, лачени галоши, тъпчещи бетонени плочи.
Войни, мъртви тела,
наранена от болка стара земя.
Векове времето е било безпощадно към нея.
Проливало е кръв, давело е Души,
умирали са невинни,
неизплакани майчини сълзи,
притаена болка в сърцето
живот след живот.
За това съм тук,
за да балансирам отровената в миналото
с пороя от кръв Българска земя.
За това съм родена в този живот,
да излекувам болката пропила пръстта.
За това и за нищо друго, освен любовта.
Много години чаках подходящия миг.
Оказа се, неточен нито в един от животите, когато бях тук.
Сега съм решена, нямам търпение,
искам да успея и знам, че от мен зависи той да е факт.
Отправям молитва към майката Земя, нека прости ми.
Нека позволи да измия чернилката, останала в Душите ни.
Моля те, Майко
ела с мен в тази съдба.
Бъди ми водач и ме подкрепяй.
Нека бъде както трябва да е.
Нека пламне мирът
и нека обичта да искри от човешките ни очи.
Нека любовта в сърцата ни топли
и нека бъде пътеводител в дните ни като човеци.
Нека възкръснем  в светлина,
нека канализираме я винаги
тук и сега.
Нека ни води единствено и само тя във всеки един ден.
Майко, покланям се със смирена Душа,
от сърце ти благодаря!

До кога?

В слънцето силно грея,
да затворя очите си не смея,
не мога отново да допусна, че властва в света
омраза над човешката добрина.
Не мога отново с очите си да изтрия
гледката, която нощем ме буди,
не мога отново да продължа да спя
в света над, който нощем летя.
Не мога отново да се правя, че нищо не става,
че очите ме мамят, а сърцето ридае
и гърлото вика в сълзи наренено е лицето ми опечалено.
Защо, когато на прага на утринта сме готови за изгрева,
той така силно е затъмнен.
Защо облаците, които надвисват над мен не разредяват.
Защо мечтите, че блясъка от златна светлина , която искри от нас
е така силна, че е способна да ни промени не се споделят на яве.
Защо, когато отворя очи искам да съм в друга реалност, на земната
паралелна, която Душата ми знае и обитава.
До кога ще бъдат преплетени двете, а не само една
искряща от любов нова Земя.
Будя се с надежда и знам, че вече сме там,
но колко време е нужно за всеки от нас да го пробуди
у себе си?
Колко ли време ще изтече преди да се бутнем с криле
и полетим в царство на ангели и светли мечти в реалност една.