Молитва

Нося в себе си дълбока следа,
от изминал път.
Пътеките са дълбоки, отъпквани с ботуши и
черни, лачени галоши, тъпчещи бетонени плочи.
Войни, мъртви тела,
наранена от болка стара земя.
Векове времето е било безпощадно към нея.
Проливало е кръв, давело е Души,
умирали са невинни,
неизплакани майчини сълзи,
притаена болка в сърцето
живот след живот.
За това съм тук,
за да балансирам отровената в миналото
с пороя от кръв Българска земя.
За това съм родена в този живот,
да излекувам болката пропила пръстта.
За това и за нищо друго, освен любовта.
Много години чаках подходящия миг.
Оказа се, неточен нито в един от животите, когато бях тук.
Сега съм решена, нямам търпение,
искам да успея и знам, че от мен зависи той да е факт.
Отправям молитва към майката Земя, нека прости ми.
Нека позволи да измия чернилката, останала в Душите ни.
Моля те, Майко
ела с мен в тази съдба.
Бъди ми водач и ме подкрепяй.
Нека бъде както трябва да е.
Нека пламне мирът
и нека обичта да искри от човешките ни очи.
Нека любовта в сърцата ни топли
и нека бъде пътеводител в дните ни като човеци.
Нека възкръснем  в светлина,
нека канализираме я винаги
тук и сега.
Нека ни води единствено и само тя във всеки един ден.
Майко, покланям се със смирена Душа,
от сърце ти благодаря!