Изживял ли си частица от себе си в тишина,
бил ли си в прахта,
а част от пепелта.
Ровил ли си с ръце в пръстта,
за да усетиш живота, който възниква от там.
И който свършва също там.
Цикличността на дребните, незначителни
на пръв поглед неща.
Колко пъти си бил сам в прахта
и си чувствал себе си част от цялото?
Колко пъти със сърце прегърна цялата земя
от несъвършени лица
и изпита обич към деца на тази земя,
чеда на неосъзнатостта, които те нараняват,
които те мразят неосъзнато,
защото част от ограничеността на ума си,
те съзират те като същество различно
неопределено с думи техни, ограничени.
А колко много ти любов им даваш,
докато сте заедно.
Колко много състрадание изпитваш
за това, че от твоя път далеч са.
Прегръщаш ги с мекота,
а получаваш тяхната омраза,
само това имат, какво ли друго да ти подарят.
И пак ги прегръщаш и навеждаш се по пътя си
към Божеството в теб поклон отправяш.
Различни сме и едни се учим,
други служим,
трети мразим,
четвърти просто сме.
И всеки сам за себе си избира пътя.
Няма правила, важно е да отворим сърцата си за любовта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар