КОЛЕЛО

Когато луташ се по пътя,
търсиш своето място в света
питаш се каква е ролятата ти и целта,
а в главата ти има стотици мисли,
които не те  оставят в покой.
Първо се спри и успокой,
наблюдавай дишането си
нека то е равномерно,
не мисли за нищо, освен за него.
Ако ти е трудно за сега това,
нека ти припомня как се кара колело.
В началото си неуверен, плах
понякога залиташ - така е и сега.
Когато нежелана мисъл в съзнанието ти изплува
изпрати я настрани,
и продължи с идеята, че караш колело
и това те държи в равновесие.  
И винаги, когато мисъл се прокрадва
в теб и позволи да се размие
като картина, нарисувана с бои
с ясното съзнание, че от това зависиш ти.
Така ще си центриран и уверен в света Тук и Сега.
Няма да е лесно, но така помага...
да си Ти...
да освободиш мисли,
изсмукващи енергията ти
и да се движеш Тук и Сега,
в момента, който ти принадлежи.
Без значение какво било Е и какво ще Е.
Щом се задържиш и усвоиш новия урок
пред теб ще се разкриват търсените отговори,
всяка мисъл ще се подреди
и пъзела ти ще се нареди
само бъди Ти
Тук и Сега.

КРЪСТОПЪТ

Как е Лъчо аз не зная
как ли е деня искам да узная
дали студено е навън
или идва топъл снежен звън.
Осветява пътя към безкрая, затрупан от снега,
на където и да тръгна зная, че е за добро
и пътят ще е верен,
макар и на пръв поглед тесен,
той се разширява и ме уверява да го следвам.
Компасът е сърцето,
а интуицията гид
в сутрешния поход
към прекрасен ден.
Взимам си кафе
по пътя, отпивам глътка.
Денят и днес събрал е
музика и градски шум в едно.
Аромата на канела
и карамелено фондю
ефирно сляли се с гофрета
са десерта в днешното меню,
изпълнено с наслада
за всички сетива
уютно въплътени в градската среда.

ПРИКАЗКА В ТЕБ

снимка: Nya

Там отдавна живеела една
фея в страна,
с безкрайни чудеса
прониквали в сърцето,
обгръщали телцето като плюшено мече.
Зареждали с усмивка
влюбеното личице
на малкото дете
в небето синьо безгранично,
близко и далечно,
парещо, горещо.
Даряващо топлина и усещане за мекота,
обгърната с воал
защита от света
невидима за личността,
стаила в ума усещане различно
от моите сетива.
Прекрасно е, нали? Различното кажи,
щом усетиш ме мигни,
поспри, затвори очи
ще се свържем с безкрая, ще обхванем небосвода с поглед
и звездичката една - нашата там блести.
Ще я докоснем с очи.
Ще се видим там в зори.
Обичам те и не вали,
а блести около мен светлинка
идваща от вечността.
Красиво е, спокойно усещането в мен,
че този някой ден сега Е.
Мечтата случва се сега.
Спри се, усети я, докосни я,
запази я в теб.

СЛЕД ТЪМНИНАТА

Дълбоко в себе си тая
мъка от незапомнени времена
дали промъква се в безкрая аз не зная.
Дали нашепва нещо и какво,
когато свържа се с Божественото в мен ще зная
за какво е.
Какво ще извлека от мъката една.
С какво ще ме дари и какво ще отреди
да правя за напред.
Отделих си стих за теб.
Ела, докосни тела,
нови, преродени в светлина
не се плаши от любовта
излез навън
помахай ми и знай
аз съм чиста тук сега.
Така реших,
че ще продължа живота - пишейки за теб
моя единствена душа, в любов обляна,
несмляна от всичко лошо,
което те заля,
което те връхлетя,
ти оцеля за любовта.
Багодаря за това.
Пречисти се и щастлива си,
отворена за новото на пътя.
С възхита да поемеш
всичко, което за теб е.
Да любиш.
Да обичаш.
Да даряваш красота.
Да изпълваш с доброта
прекрасната нова земя.
Удоволствие, наслада, мир
такъв ли е животът ти мил
нов, пренареден.
Прекрасен е  сега.
Успях да се издигна от пръста.
Да надскоча тъмнината
да достигна небесата
да общувам с теб, мой гласец
Божествен!

ИГРА

Очаквах сняг да донесеш,
но появи се със слънце ти.
Усмихна се и спря в мен
сгря ме усмивката ти нежна,
искрена, вълшебна.
Изпълни ме с надежда, сила,
че всичко хубаво в мен е
изпитвам го дори сега,
отдадена на мига
в безконечните слова,
плуващи в мислите ми,
блъскащи се,
търсейки пролука
да се подредят по ред
достоен да опише
всичко идващо от теб.
Но то е толкова красиво,
свежо, весело, игриво.
Завладя ги и увлече в играта, та сега се питам
има ли бутон, който да натисна
и да полетя към теб,
към игривия ти свят.
Да седнем зад една машина
и да променим нечия съдба.
Да внесем забава,
там където я няма.
Да проникне любовта,
да усмихне пак деня,
а мъката да съхраним
в минало оставено зад нас,
ей така за цвят да ни припомня,
че животът е игра,
в която на сериозно да се вземеш не е уместно, нито лесно.
Хайде усмихни се,
каня те,
ела в нашата игра.
Победители сме всички,
наградите различни.
Ти какво си пожела?
Защото изпълнявам го сега!

"Сама" вече е факт и on-line в книжарница izdavam.com

Здравейте, приятели!
От днес стиховете, които виждате тук, както и други, които не съм публикувала в блога са налични на този адрес , обединени в книга под заглавието "Сама". 
Стиховете се появиха в труден за мен период наситен с болка и желание за промяна. Естествено е всяка промяна да започне от вътре, от мен. Така след часове прекарани в медитция аз хващах химикала и започвах да пиша. Никога не знаех какво точно ще напиша, колко дълго ще бъде и какъв ще е крайния резултат. Просто се доверявах на вътрешния си глас. Две от стихотворенията са свързани с близки на сърцето ми хора: "От Ваня" и "Вселена" (когато го написах разбрах, че е отправено към близка моя приятелка, преживяла драмата). Истината е, че всеки, който чете по-задълбочено ще пречупи стиховете през собствената си призма и ще се познае в тях. Вълшебно е като изживяване и се радвам, че се случи!

УСМИВКА

Нашепва утрото безкрая
иска да те опозная
сплели две ръце
с усмивка на сърце
поклон пред теб в безкрая
утрото омая
с безспирна глъч
и като в детски стих
заваля дъжд в небе
със сребристи поля
и завладя омагьосана душа.
Заробена и преродена да открие истината
на проблема свой.
Това ли бил е той?
Истина ли е кажи,
не ме лъжи
не!, спри, дори и да боли помни
Ти си там, дори и сам,
за да си част от цялото.
От  вечността.
Бог ти е отредил роля
важна, колкото на всеки друг.
И помни! Важен си колкото всеки друг
Нито си по-малко, нито си повече
от който и да е до теб.
Както и да се възприемаш измамно е.
Равни сте, помни. Бъди,
играй ролята ти отредена в света човешки,
знай всичко има  и начало, и край.
Само ангелите са безгрешни
безтегловни, вечни
и напътстват ни. Чуй ги ти.
Извиси се от тялото в душата, принизи проблема
и открий тунела, който
светлината затъмнява чрез  страха в душата.
Оттърси го! Не го подхранвай ти
Преодолей го и ще възцари хармония неземна,
диктувана от Бога.
Протегни ръка, хвани лъча и виж,
усмихваш се,
ще полетиш в безкрая
отведи ме там.

В ТЕБ

Там безстрашен си сега,

стаил безброй лица

оковани от мига

безизразно стоят и молят да ги видиш ти

Спри, недей, не ги мисли

сам се оправи

с болката стаена.

Виж я, изживей я,

проумей я,

изпей я

В теб ли е още?

Отпусни се, не я таи

не я задържай ти.

Издишай я, ще видиш рай сред множество скали

вплели мощ в океан дълбок,

на дъното, на който цари затишие, покой.

Риби с пъстри краски,

плуват между камъни прекрасни

чудни водорасли

поклащат нежните тела

фини, почти прозрачни.

Пропускат светлина оскъдна

водолази плуват през безкрая

сияят им очите при такава красота.

Тръпката една е,

изпитват я сега,

запазиха я,

нарисувана у теб.

ПОЛЕТ

Като птицата в гората пуста аз отлитам

отпускам се и политам

в небесата се издигам

и съзирам пейзаж

красив и див.

Безброй дървета,

с цъфнали листчета

уханен аромат

се носи над света, засмуквам го

и очертавам кръг с криле.

Кръг след кръг

та докато не спре

да бие влюбеното ми сърце.

Влюбено в света прекрасен, малко тясен

за душата ми в любов обляна.

Затуй надскачам го и май

се озовах в един безкрай.

Музика красива,

слънчеви поля

чиста вода

непокътната земя

тайнствени лица

обляни в светлина струпват се край мен.

Протягат ми ръце.

Зоват ме,

разкриват гледка като в рай.

Пътят е един пред мен

Богато обграден от зеленина

и дъга от светлина

пропускаща се през листата

галещи душата.

Божествено красиво е,

толкова спокойно.

Дори и там в далечината

улавям светлината

не бързам, за да видя края.

Харесва ми това усещане пълно с любов,

извираща от мен.

Като непресъхващ кладенец е моята душа.

А любовта готова съм да споделя с всеки,

докоснал се до мен

и дори, когато стигна края

и тунела от зеленина

премине в безкрайни поля

огряващи се от слънчеви лъчи ще зная,

че пътуването беше интересно,

изпълни ме с наслада и научи ме да обичам всичко,

но преди всичко себе си.

Отпускам се в полята

и с усмивка замечтана

в небесата ще те видя

и прегърна моя истинска любов.

ВСЕЛЕНА

Красиво е, когато ти се любиш с мен,

красиво е, когато си сгушен в мен

красиво е дори, когато

отдадени сме на покоя

без да има утре

само аз и ти

дали ще го изпитам някога отново

чувството красиво на влюбените ни души

сам си ти, нали?

Дори и с нея

не те напуска мисълта,

че можеше да не е това, което е.

Че можеше да сме щастливи,

само да се бяхме запознали при други обстоятелства,

в друго време,

какво ли щеше да се случи?

мислиш си, докато я любиш

и изпитваш тъга по отминалите времена

по пропуснатите мигове

на тишина в нощта,

когато спях сама

и се будех в страх

кога ще свърши всичко

и ще съм отново у дома

до любимите цветя сама.

Не знаех, че обичал си ме ти,

че желаел си ме силно

от мига

подло е това,

сякаш съм била играчка

в твоите сетива.

Сега забавно ли ти е кажи?

Липсвам ти, нали?

Колко мислеше, че ще продължи

властта ти над мига?

Нима на времето си господар?

Защо повярва, че ще имаш кристалната ми сила

и ще я изпиеш като елексир, дарен ти от небето?

Научи ли, че искреността не сприятелява с лъжата?

Че играчът винаги е изигран,

че сърцето ми кристално

не приема измамния ти блян,

че отразява светлината,

когато е чиста, истинска

непокварена, неземна.

Ще го узнаеш някой ден.

Ще изплувам аз отново

в спомените ти, няма да те съдя

нито ще се радвам.

Това ще сториш ти!

Обичай се, бъди!

ЗЕМЯ

На хоризонта тих

изгрява пламък син

расте и озарява

небесния покой

в нощ красива, есенна, игрива

проплаква коте

и се свива на кълбо

върху килим от есенни листа

се сгушва

и унася се в свят на сънища.

Всичко спи,

реката румоли,

а луната отразява се във водата.

Гледката прекрасна е

и спокойно е

хармонично.

МОРСКО

Загледани в морето

заслушани в шума

отекващ от вълните

в мен

заражда се чувство на покой

усещам вятъра в косите,

как пропива с влага

всяка част от мен

мънички вълни

разбиват се

в брега самотен

обгръщат го

с водорасли,

красиво Е!

БЕЗ ФОРМА

Отново утрото ми тя зове

и спуска се в нощта прекрасна фея

разперила криле

като дете в очакване да я прегърнеш.

Красива е,

обляна от кристална светлина

като ангел разперила крила

заслепява ме и знам,

че ще ме отведе натам, където сбъдват се мечтите

в прекрасен свят

създаден от любов

движен от енергията моя.

Преодоляла преградите на времето,

в което докосват се световете.

Няма минало и бъдеще

пътувам между тях, в тях

нося се като перце,

а влюбеното ми сърце се наслаждава

на новата си форма.

ХРАМ

Сама в огнения храм вървя напред,

загледана в теб

ангел мои небесен,

дочувам песен

и невидим лъч тегли ме към теб.

Избухват пламъци в мен, удрят ме

с топлина

като пухкави облаци горят,

изгарят злото в мен, яда, гнева

вината, за това че съм далеч сама,

решила като войн да се изправи,

но армията е една.

Битката с Егото и Любовта.

Божественото Аз и съмнението,

породено от страха, че щом се впусна в любовта

ще загубя битката над личността.

Огънят в мен бушува,

а аз реших да се оставя в топлината

и да следвам светлината.

Сега пречистена от своите мисли,

вървя към храма,

навярно осъзнах,

че той е в мен

синтезирайки любовта запалвам пламъка,

а той гори и отразява онова, което е у мен.

ЕДНО Е

Когато всичко сбъдне се

иправен си пред хоризонта

и виждаш равната земя,

без дървета, храсти трева.

Там сте ти и твоята душа.

Всичко е едно.

Няма брегове, наклони.

Изправен си и няма край или начало,

Към което да се спре погледа ти.

Хармония, пустош, празнина

това усещаш ти сега. До тук те доведе любовта.

Всичко е едно.

Целият свят си ти

Ти си целият свят.

Усещаш ли я вечността,

Отвъд физическото аз.

Чистата любов на Божественото в теб.

Преживяло, култивирало страха, гнева, болката

омразата, властта, контрола.

Приело, че всичко е любов,

всичко е едно,

че Егото разделя и издига те над това, което Не Си.

над  това, което е идеята че си.

Само любовта е способна да ги различи.

Любовта към това, което си. Любовта към силните и слабите страни. Към грозното и красивото. Обикнеш ли се, всичко слива се в едно. Като пясъчен часовник прелива и няма добро и зло. Сливат се в едно. За да разкрият пътя в теб.

НОВО НАЧАЛО

Аз съм любов,

аз съм светлина

като изгрева в нощта

аз съм част от твоите ребра

докосни ме ти сега

черна, мрачна, тъмна енергия обхваща съзнанието ми,

когато любовта ти ме засмуква.

Сблъскват се енергиите като магнит

и остава да трепти слънчев диск

над черен хоризонт

странно е, нали?

Трепти, трепти, трепти

ехти и усилва се,

докато погълне тъмнината

и огрее ярко,

много ярко в душата

чиста, преродена.

ТЯ

В лицето ти красиво, магнетично

ще се взра

с широка усмивка

лъчезарна, топла

преливаща от щастие.

Мога да те наблюдавам с часове,

защото ме зареждаш с оптимизъм,

а аз тая тъга за хиляди безсмислени неща.

Приятелко красива

приюти ме ти,

с прегръдката си нежна ме дари

и ме остави,

нека да попия доброта

и забравя пошлоста

докосни ме нежно

с енергията бяла обгърни ме,

нека слеят се астралните тела.

ШЕПОТ

Когато шепота в теб напира

търпеливо чака и подава ти сигнали,

които иска да послушаш

може би дошло е време, откликни му.

Усмихни се на страха, погледни го

усети, че няма място в теб,

почувствай свободата

вдишай аромата на росата

слей се със земята,

какво нашепва ти тревата?

Усвои ли нейния урок?

Че всяка буря я поваля,

но това не я пречупва а изправя.

Не ти ли е познато?

Хайде, изправи се

Вдигни глава

Протегни се и сграбчи го.

Той е тук за теб.

Послушай и следвай го с късмет.

МЕЧТА

Някой ден,

красив, проникновен

и все пак обикновен

всичко искано, желано,

чакано ще се случи,

ще стане част от твоето битие

ще бъде като питие в красива нощ.

Отпиваш го потънала в разкош

наслаждаваш се като на топла баня

след тежка нощ.

Дарена с роля на главна героиня

в прекрасен филм,

ще почувстваш живота си един

такъв, какъвто го създаде ти.

Харесва ти сега, нали?

Усмихваш се широко,

а в очите бликва

пламъче дълбоко

раздава любовта преливаща от теб сега.

Чувството вълшебно те изпълва с лекота,

превръщаш го в сбъдната мечта.

И всичко красиво е Тук Сега

изпълнена с очакване за сбъдване на поредната мечта

затишие преди силен гръм.

Тихо е, спокойно

Влюбено, върховно.

Ще почакаш, докато изгрее,

за да завладее празното пространство в ума

и нека да посее семената любовта.

Ти ще ги подхранваш и закриляш,

докато растат,

като бебе в майчината гръд.

Опора ще им бъдеш, докато пораснат

и се намножат,

съберат смелост и решат, че в света

няма победители и победени, всичко е игра,

в която сбъднали сте своята мечта.

АЗ

Изпълнена с любов,

отново виждам енергията своя

отвъд тялото ми на човек.

Отново утро е,

и слънцето изгря

небрежно пусна своите пипала

огря ме тук сега

в малкия ми дом

навлезе, изпълни го със светлина

като бликаща роса

в поляна млада и зелена.

Приветствам те,

ела,

остани с мен,

поне за миг не съм сама.

Ще те погледам

със възхита,

ще се полюбувам на енергията жива

усмихната ще те прегърна,

ще се понеса като ангел на слънчевия лъч

лека, чиста, безтегловна

ще усетя душата си в простора

чиста и спокойна.

У ДОМА

Добро утро!

Отвори очи

успя ли да го видиш ти

слънцето красиво е изгряло

и те гали

милва нежно по косите

от любов обляни.

Вдишай и се зареди с въздух

чист, небесен Ти.

Усети как любовта ти го понася и

изпълва всяка клетка с живот.

С енергия дарен

сякаш окрилен

съзнанието ти рисува тучна нива

с трева, роса

през нея бягаш ти

оставил всички грижи и мечти.

Като птица си сега

волно разперила крила

докато летиш

съзираш нежна бяла  светлина

ярка, силна да огрява

тялото ти над тревата.

Толкова красиво, светло

в плен на нещо неизвестно

Божествено, небесно.

да това е любовта,

Бликаща от вечността!

ТОВА ЛИ Е ЦЕЛТА?

Заражда се минало,

 забравено в нас

събуждам се и вече знам

целта на всичко е била

да открия щастието в света.

Такъв, какъвто е!

Да се приспособя

Настроя на такава честота,

 че да уловя посланието ти сега.

Слях се с нея

с Божествената Светлина

оставям да ме води чрез знаците по пътя,

които ръководи.

Усмихната,

щастлива съм сега,

оправдала съм целта.

ГЛУПАК

Усещам празнина

в моята душа,

незнам кога, защо и как

завладя я пак,

но чувството красиво

отдавна не е живо.

Изпитвам само болка и тъга

за отминалите времена.

Красиво бе, но за мига,

когато на илюзии отдадена

имах копнежи и желания

оглупях и знам,

любовта бе там

дари ме с криле

и като бяла птица

в планина красива отлетях,

попивах  любовта, летях.

Чувството на свобода,

изпълнило бе моята душа

заредена с емоции се завърнах и видях,

че всичко е било един блян,

нарисуван не с четка,

а с перце в моето сърце.

Осъзнала, че нещата случват се в главата

Аз видях илюзията пак:

любовта те прави на глупак.

ГНЯВ

Аз съм дух свободен,

несломен,

от опити да бъде подчинен и поставен под контрол,

от хора с искрена мечта да властват над света

приели ролята си от сърце

да тровят наште умове,

с отрова, жлъч и гняв,

гарнирани от страх,

че истината е в тях

и те ще я разкрият в залог

на мойта обич и любов.

Ще ги изпивт и погълнат

като дъжд след сух ден

пролял се над пръстта

и оставил завинаги следата от беда,

че вселената за всички е една,

а те изпълнени с гняв и мъст

привличат в тръст

душите потънали в сън,

забравили енергията светла

сънуват за това, че са единствени в света

велики и дарени с мощ

да забиват нож,

когато от думи са лишени,

за да се справят със своите проблеми.

Изстинали за любовта,

довела ги до тук

размахват пак юмрук,

а щастието тяхно е така измамно, нереално,

напомнят ми за ученик,

надрусал се с наркотик,

изпаднал в екстаз,

изпълнил се с власт

и тъкмо да се наслади

разбрал за дрогата в зори.

И вместо нова доза

щастието свое ще подхрани

като нарогае най-близкия обект,

изпълнил вечния завет:

да не преследва ничий съвет,

може би това е разковничето

за сега,

действа като щит

срещу вампира, огледал се в погледа ми жив,

фокусирал в него поредния обект

и тъкмо да инжектира доза злоба

му проблясна пламъче едно,

спомни си, че преди да се роди излъчваше

лювов, която трябваше да съхрани.

ОТ ВАНЯ

Спи мое дете,

спи в прегръдка нежна

до море,

чуй вълните

как разбиват се

в мечтите.

Отпусни глава

поспи

аз съм тук,

ще остана и в съня ти

ще те галя по косите

кестеняви, толкова прекрасни.

Спомням си те като малка,

беше тиха, скромна,

малко гръмогласна,

чедо кога порасна?

Някак не разбрах,

може би живота ми бе отнет

и не видях,

аз не успях,

а бях до теб,

с теб.

Обичах те!

Моето дете

поспи

сънувай,

аз съм тук, ще те погаля

и всичко ще се промени.

Обичам те ще кажа

и пак ще те погаля.

Всичко ще се нареди.

Ти поспи

не го мисли.

Почивай си и знай аз съм там някъде с теб

и виждам

щастлива си сега

изгряла е твоята звезда и силно грей,

но залеза ще е студен.

Поддържай огъня, пламъчето в сърцето

нека винаги гори

и от очите ти искри

с любов.

Те бяха слънчеви и топли

помня ги като маслинки

черни и големи

пронизваха като с меч,

когато погледа ти бе зловещ

помня те и знам

инат бе голям

превърна го във воля,

упоритост, хъс

гордея се с теб – с твоя успех.

Прегръщам те и ти желая

снимка:Димка Ангелова

попътен вятър и наслада

от живота нов,

всичко ще е за добро

не го забравяй и помни

аз съм тук до теб,

мое пораснало дете

живей, бъди щастлива,

усмихната и дива

като мак сред житна нива

с крехка дръжка,

цвят червен, толкова голям,

колкото е любовта в мен.

Обичам те и те целувам

отпусни глава,

още малко ти поспи.

Очакват те емоции безкрай

посрещни ги с нови сили

радвай се

нали ги пожела

твои са сега.

„Щастлива съм” ще кажеш на гроба мой,

ще погледнеш встрани и ще тръгнеш

по пътя

към живота свой.

Обичам те, радвам се, че си щастлива!

ИМА РАЙ

Всичко е прекрасно,

влюбено и страстно.

Слънчев лъч,

докосва залив тих

и извира в мен

стон стаен.

В сърце с любов красиво, влюбено и диво

поглеждам те и знам

 ти си там сам,

а аз искам те и чакам

с мъка срещата последна.

Защото щастието пак ще ме застигне като в бяг

и слънцето красиво ще огрее

лицето ми щастливо,

озарено от любов:

божествена и чиста

усмихва се и знае,

че за всяко щастие

причина има,

истината е една-

след залеза настъпва тъмнина.

А утрото е светло, чисто и мечтано,

с любов обляно.

Светлината силна заслепява,

но  „слепеца” не вижда с очи

тъмнината на своята душа.

А ти знаеш

любовта ще те изпълни и дари

с енергия неземна и вълшебна.

Така че чакай,

дори и в мъка знай,

вълшебствата си нямат край.

Завладяват те и унасят в танца луд,

дерзай,

дерзай,

дерзай! 

БЕЗ ТЕБ

Във вихър див

ме отнася спомен жив

за теб.

И в плен на несбъднати июзии

съм тук сама

без теб,

но с теб,

защото знам, че красотата е в сърцето и подхранва

любовта с огнен плам.

Така изгаря и боли,

дълбае и разтваря стари рани

като призрак от кошмар

решен да ме изпълни със страдание.

Недей, не го прави!

Обичам те и вече не боли.

Прекрасен бе мига,

Но свърши.

Събудих се и осъзнах,

че аз съм тук сама

без теб. 

ТАКЪВ ЛИ СИ?

Когато думите мълчат

и изпълваш се с ненавист всеки път

щом погледнеш ме помни.

Всички сме едно

като огледало, в което се оглеждаме

и което отразява те,

такъв, какъвто си сега

твоят образ на шега

изплува на повърхността.

Огледай се и виж

стаил гняв и болка,

ти не си такъв!

Прекрасно мое създание

родено в любов, мир и сияние .

Спомни си моето послание,

потърси ме в светлината

и нека тя разбули мрака,

така добре стаен в теб.

Разтвори ръце и длани,

отпусни се и ела,

защото аз никога не съм сама,

и докато ме има,

любовта ще е за теб

прекрасен миг, усещане,

че ти си тук,

облян в очарование,

в очакване да приеме любовта

и да се слее с вечността,

 където всичко е толкова прекрасно,

може би дори вълнуващо и страстно.

Идвам в отговор на твоето очакване,

спомнил си за своето призвание,

в очакване на утрешното аз

заспивам в екстаз

и знам, че ти си там, където съм и аз.

И всичко пак е свежо, истинско, щастливо,

зелено и небесно.

Благодаря, че подаде ми ръка

и припомни ми света,

облян от красота

на изначалното ми аз.

И спаси ме, окован бях

от страха, гнева, прости ми,

че заспах,

унесен в ежедневен бяг.

ДВАМА

Ние сме двама

влюбени, щастливи и свободни.

Любовта ни е като полет

на лебед над море

чиста, бяла и прекрасна

ти си толкова искряща,

слънчев лъч

над плажа тих,

изпратил пролетта,

в очакване на любовта.

И ето ни тук двама

оставяме следи по пясъка

от сбъднат сън

като неземен звън

долавям повик

и се гмурвам в Теб,

за да се слеем пак в едно,

да разпръснем любовта,

в очакване на есента

ще бъдем там с теб

сбъднали една мечта

да видим красотата в малките неща.

Ти и Аз

Те са двама

двама души сляли сърцата си в едно,

а твоето е там само.

Така само.

Толкова само.

Колкото е на птицата в нощта.

Но трепва нещо в теб

случаен повик на човек,

уловил шепота на сърцето ти.

Докоснат и облян от Любовта

се изпълва с доброта,

сърдечност, празнота.

Къде си?

Защо се бавиш?

Знаеш ли колко силни са молитвите ми?

Знаеш ли колко красива е усмивката ми?

Колко дълбока е любовта ми,

Колко е истинска мечтата ми,

че ти си тук

 с мен, до мен, в мен

ние сме едно,

ние сме любов,

ние сме живот,

ние сме стихия, която

помита всичко със себе си

и събира в шепи, за да посее щастието,

любовта, веселието,

шума от детски смях е с нас.

Влюбени и красиви са миговете в нас.

Да, ние я излъчваме,

акумулираме,

синтезираме,

предаваме.

Любовта:

вечна,

красива,

истинска.

И пак сърцето ми рисува

водопад насред прекрасен град

с много зеленина, роса и цвят.

Цвят след цвят

редуват се като дъга

падашите капки от вода,

пречупени през слънчевия лъч

падат шумни като детска глъч

и носят спокойствие неземно,

каквото в рая е известно.

И пак аз и ти сме там сами.

И пак влюбени сме ние,

любовта предаваме си между нас,

изпаднали в екстаз,

отдадени на нас

на нас

и пак на нас.

Защото влюбени сме ти и аз.

ЛЮБОВТА

Отчаяна и дива

като в крайбрежна нива

нахлува тя в мен

и улавя ме в плен

и без да пита

загнездва се в сърцето

разпалва огън и отлита

оставя ме сама

със залеза и през нощта.

А чувствата бушуват

и разбиват се като вълна

в брега, открили пристан

във вечността.

Излекувана и пълна

със светлина

политам,

за да се завърна у дома.

СВОБОДНА

снимка: Nya

В миг прекрасен,

толкова дълго чакан

щастието е в мен,

а любовта в плен

на мисли, чувства и емоции.

Страх от сблъсък на енергии

като вълни

преливащи една в друга

вливащи се в сърцето,

с нежност се прокрадват в него.

Завладяват го

и изпълват с наслада

като слънце

след пороен дъжд

аз сияя,

усмихвам се и зная,

че дъгата нарисувана в Мен

е като мост

между Теб и Мен.

Сляли две души аз и ти

Оставаме така, заедно във вечността

дарила ни с крила

се пренасяме върху скала.

Високо в планината.

Вдишвам въздух чист,

А срещу мен смърч красив

величествен, божествен.

Погалвам с поглед мек

разтварям длани и сърце

любовта отнася ме към Теб.

Летя, летя, летя

Божествена гора, мирис на трева

наслада за моите сетива

изпълниха с любов

еднообразния ми живот.

Благодаря и тихо кацам

до мъжа прекрасен,

целувам го, погалвам нежно с устни

и оставам там до него

с усмихнато лице

и влюбено сърце.