ГНЯВ

Аз съм дух свободен,

несломен,

от опити да бъде подчинен и поставен под контрол,

от хора с искрена мечта да властват над света

приели ролята си от сърце

да тровят наште умове,

с отрова, жлъч и гняв,

гарнирани от страх,

че истината е в тях

и те ще я разкрият в залог

на мойта обич и любов.

Ще ги изпивт и погълнат

като дъжд след сух ден

пролял се над пръстта

и оставил завинаги следата от беда,

че вселената за всички е една,

а те изпълнени с гняв и мъст

привличат в тръст

душите потънали в сън,

забравили енергията светла

сънуват за това, че са единствени в света

велики и дарени с мощ

да забиват нож,

когато от думи са лишени,

за да се справят със своите проблеми.

Изстинали за любовта,

довела ги до тук

размахват пак юмрук,

а щастието тяхно е така измамно, нереално,

напомнят ми за ученик,

надрусал се с наркотик,

изпаднал в екстаз,

изпълнил се с власт

и тъкмо да се наслади

разбрал за дрогата в зори.

И вместо нова доза

щастието свое ще подхрани

като нарогае най-близкия обект,

изпълнил вечния завет:

да не преследва ничий съвет,

може би това е разковничето

за сега,

действа като щит

срещу вампира, огледал се в погледа ми жив,

фокусирал в него поредния обект

и тъкмо да инжектира доза злоба

му проблясна пламъче едно,

спомни си, че преди да се роди излъчваше

лювов, която трябваше да съхрани.