Енергията на всяко ново начало
се намагнетизира с любов,
облива се с тишина
и измива в нежността
на една Душа,
която дълбоко в теб
разговаря с Майката Земя.
Умее да слуша и вдишва зова,
който новата искра на любовта разтваря
чрез себе си,
чрез гласа на Божествеността.
Искряща вода от планинска река
течаща в теб
през енергия на Божественността
на Духа,
на нетленността на физическата реалност.
Твоят свят извън всяка материалност.
Твоят свят е Божествен дар,
преминал времето,
закотвил се в любовта,
която плува през него,
сякаш носи се като лотосов цвят над водата,
докато корените здраво те свързват със земята
с блатото
с реката.
Тека без посока,
където е нужно спирам,
после отново отплавам.
Спирам се там, където е нужно да посея любов,
жъна разкош, извън физиката на този свят.
Толкова сензитивност на телата ми не се събират
в едно физическо тяло.
Тясно е, но е начало на нещо различно
и символично
като бялата птица
и лъча светлина.
Като житото и лъва в герба на една страна,
в която родих се да служа.
Година след година,
в различна епоха се връщам в България,
за да избавя утайката на робство от бутилката с елексир
че всеки, който пие вода от тази земя да се връща и да живее щастлив.
Дали успявам, сам ми отговори...
Ела в мен, обгърни ме с любовта,
нека бъдем повече в тази земя,
на любовта
отвъд реалността.