Пътешествие със сърце

Вярвам безкрайно много в това,
което не би могъл да докоснеш с ръка.
В това, което не би могъл да приемеш в ума,
в това, което говори безшумно
и долавяш с очи
обърнати навътре в сърцето,
в което събираш звезден прашец
от небето;
в което чуваш морето,
дори и в балкана.
Гледаш безшумният глас как заговаря,
и как сам на себе си отговаря,
следиш сцените от първия ред,
в центъра на твоето Аз,
а те си вървят, отминават и нови се появяват.
Движат се, просто пътуват в пространството,
което твоят свят им споделя.
И това пътешествие ти харесва.
Твоето собствено време без час.