Приятелю, замислял ли си се за притежанието. Желанието да притежаваш дадена вещ, желанието да задържиш определен момент, желанието да откраднеш още един миг на щастие само за себе си. Аз съм агроном по образование, също и ландшафтен дизайнер. Но дипломите си дойдоха съвсем естествено в живота ми. Защото растенията винаги са били моят живот. От малка. И когато навърших 12 години, започнах да изучавам биологията в детайли, и това бе настолното ми четиво. След като завърших университета, напълно разочарована от загубеното време там, започнах работа като агроном - около седем години стаж натрупах, когато отвращението от пръскането с пестициди бе толкова силно, че аз плод и зеленчук не искам да вкуся, а съм веган. Тогава си казах, че това вече не е моя работа и започнах да търся алтернативи, за да спра аз за себе си убиването на планетата. Поне аз да не помагам в тровенето и. И не знаех как да подходя, но непрестанно правех опити за биологично земеделие, с устойчиви на болести сортове. Докато прочетох обява за курс по ароматерапия. Казах си да, ето това е моята алтернатива. Записах се и междувременно в живота ми се появиха едни прекрасни хора. Събра ни едно прекрасно място в Троянския балкан. Отидох в отпуската, както всеки, за да се отпусне и зареди. Оказа се нещо повече. Място в Любов, място на доверие, място, източник на светлина. Място променило мисленето ми за живота до неузнаваемост. След последния ми престой там, аз се завърнах с много отговори, на въпросите как точно мога да помагам на растенията, за да растат здрави, без болести, без насекоми, без торове, но нахранени. И знаете ли колко е лесен отговора - като им се доверим. Нима доверието не е в основата на нашето съществуване, тогава, когато оставяш Егото настрана, спреш желанието да си водеща фигура, дирижираща процеса. Та какво по-съвършено от това да станеш сутрин, да се разходиш в парка и да се насладиш на една чиста, блестяща аура, излъчвана от цветята, дърветата. Тези Божествени създания сами те канят да им служиш.
И така курса по ароматерапия завърши. Аз започнах да експериментирам с маслата върху цветята. Приятелю, няма нещо по-красиво от гледката, която наблюдаваш след това. След напръскването цветята с масла и вода. Тези създания ти благодарят с искряща аура, толкова е зареждащо. Творецо, тук аз задавам въпроса - ето това не е ли породено от някакво чувство на Егото? Пръскаш, уж, за да им помогнеш, но всъщност задоволяваш някаква своя потребност. Осъзнавам го и не е красиво, за да не използвам друга дума.
И така опитите ми не спряха естествено. Аз отделих две полета. Едното, по-малкото, което отглеждах с доверие. И по-голямо, което пръсках с масла. Полето на "Доверието" нито поливах, нито пръсках, просто "заземявах" светлина. Ако това е уместен израз.Всеки път минавайки покрай тях, аз отбелязвам колко са красиви и само веднъж, когато по хризантемата се появи черна бобова листна въшка "канализирах" светлина, уверявайки я, че тя е съвършена и ще се справи сама с гадините.
Какво се случва в другото поле. Велмира се "скъсва" от пръскане през два дни, играейки с листните въшки игра на надлъгване кой ще оцелее по-дълго. Те или търпението ми.А то, Приятелю е много голямо. И тази сутрин, сега пиша това, защото не разбирам това наше желание да притежаваме. Да извличаме части от растението в масло, за да може после да ги използваме. (В момента давам този пример, но той може успешно да се замени с който и да е друг). Защо е породено то у нас. Нима сама по себе си природата не е съвършена, нима Творецо, не ти е достатъчно да излезеш сутрин на балкона при изгрев слънце, да го допуснеш в себе си, да се заредиш с Любовта му, после да вдишаш ароматните треви, да отбележиш колко са съвършени и да се замислиш колко несъвършен е живота ти, превръщайки го в игра на притежание. Когато можеш да вдишаш тук и сега съвършенството им. Тогава, Творецо ти си в друг етап от развитието си. Част от цялото, наречено живот. Та всичко, което ни е нужно е в нас. Защо не спрем да го търсим отвън, Творецо? Събуди се за красотата на мига. Прегръщам те, Бъди,
Момичето от Ангелска земя
