ей там на небето да си стоя
да си отразявам светлинка
и да бъда радост за света.
Само, че щом си го представя
губя желание,
няма действие.
А какво ли ще е да си слънце,
да грееш винаги в небето.
Непрестанно да блестиш,
да си и в океана
и в хлорофила....
да пръскаш радост
в изгревна роса.
Като кралица да се появяваш
след дъжда,
сред скована в лед земя.
Тихо да поглеждаш между клони
цъфнала циклама сред дива площ?
Тихичко проникваш
между всичко,
тихо, но с финес...
Грееш си така за кеф....
Няма коментари:
Публикуване на коментар