Най-голямата сила в любовта е присъствието на твоята собствена мотивационна честота. Тогава, когато вътрешният ти глас заговори свободно, без прегради от Его-то, когато позволиш на зведната златна частица да вали от небето и да те пропива частица след частица, след частица, докато този златен дъжд от хиляди частици заблести около ти и ти го предаваш обратно към небето чрез теб като фонтан от любов и магия на сливане на земното и небесното. Ти се превръщаш в център на енергийна вълна, която разпръсква и захранва пространството в света, където си. Ти си светлина в тъмнина, ти си едно с цялото наречено живот, притежаваш тайната на това, което се случва. Знаеш, че се случва точно с нужната последователност, ред и няма как да изпревариш нещо, преди то да е готово да се материализира. Осъзнаваш, че зависиш от много хора. Осъзнаваш, че това да си свързан с тях всъщнот ти дава ценна информация за твоето собствено Духовно развитие. Всеки човек, който възприемаш като враг е твой Духовен водач, облечен така, че да ти се набива, за да му обърнеш внимание, да изпиташ напрежение, нужда да скочиш отвъд себе си, за да бъдеш на друга честота и да нямаш пряко пререкание с него, защото Душевният дисбаланс не е твоя воля. Обръщай внимание на това и го запомни. А най-добрите ти приятели са хората, които имат най-голяма нужда от твоята мъдрост, за да растат в този физически свят. Бъди им опора и не спирай да излъчваш Безусловната си любов към тях, защото само така им помагаш да растат! Бъди светлина за тях! Бъди им безусловен приятел!

Летен ден

Усмихнато се вписвам в еклектност,
чудесно си партнирам с ироничност
в мен.
Перфектно съчетавам моето и твоето питие.
Умело акордирам със слова,
но и зная, че до тях си ти.
Спирам се,
тихичко.... малко помълчи.
Остави ме да скучая в мен за миг.
Нека съчетая те с език на любовта към малките неща,
онези невидими детайли,
за които все мълчим.
Искам да избираме с език на любовта всяко мъничко петно
в нашето съвършено творческо облекло.
Изплитам те с парфюм от роза и жасмин.
Мечтаеш ми с портокал и естрагон,
посипвам те с жаргон от зряла цитронела
и добавям кардамон.
Ще балансирам с лимон
и стабилизирам с чер пипер.
Еххх, че си ароматен,
мой любим летен ден!

Теменужено в сърцето

Вода над пелена от лед,
втечнявам го до скреж от мисли,
стопирам се в сърцето,
време е да стопля облака любов към теб.
Скрежът превърна се в мед.
Обилно го размазвам върху теб.
Сладниш ми леко,
но не лепнеш,
сладък си ми като портокал,
като лек ефирен Дон Жуан
прохождаш върху кожата ми
с устни,
виолетови сушени теменужки
посипваш върху мен,
и сега разпиляваш ги
с дъха,
спирам те,
не ги рони,
обичам аромата им и така е сладко
да ухая на теменужени парфета
от мус и мед
вълшебно ми е с теб.
Непринудено, но лично.
Центрирам се в сърцето. А ти?

Часовник без стрелки

Ако някой ти липсва,
поглеждаш часовника
и знаеш, че всяка секунда те доближава до него.
Дали ще се вплетете в самота или тишина отвъд думите в реалността
или ще стоите заедно и наблюдавайки бъдещето ще знаете,
че ще бъдете в него заедно
няма никакво значение,
защото това че ви има един за друг ви крепи да блъскате в стени
и да рушите преградите, които ви разделят
да борите претенции, които копнеят да ви съберат
само заради любовта,
която генерира сърцето ви в тази секунда.
Отдавна съм далеч от любимите си хора.
Господ все ни разделя,
все в самота ме заделя в ъгъла на своята стая Земя.
Не ми е лошо, така си общуваме близко един с друг,
но понякога, когато трябва да дам повече от любовта си
и няма физически израз човекът до мен се обезсърчавам.
Да, така любовта ми се умножава в пространството на Земята,
но от къде да получа резонанса с Душата.
От кой конкретно обект да изтегля нишка на взаимност?
Господи, ти знаеш ли, че аз съм взаимност от чувства и жар
на огън, който гори в сърцето ми от зори.
Знаеш ли, че когато ме дари с живот на тази Земя
силно страдах от ограничението наречено час,
после тяло,
после предрасъдъци,
после компромисите ме осмириха,
но тази риза, която закопчавам всяка сутрин
вече така остаря.
Време е да я сменя.
С кожа от текстил,
който да попива грешните страни на
часовниковите стрелки.
Времето сме ние,
колкото повече любов излъчваме, толкова повече
повдигаме собственото си трептене на вълната
и надскачаме стрелката на часа.
Той не спира,
просто ние сме отвъд ума,
в пространството на сърцето
където с теб се срещам и общувам с часове.
Липсваш ми физически с тяло,
но докосвам те в собственото си начало
като човешко същество.

Готов ли си за любовта?

Непоискан танц споделям
между небето и земята.
Моля се на Бога да достигна небесата
със светлина в човешките сърца.
Искам да сме винаги едни Души
в тела от злато
влюбени в света от много рано
в утробата на майката жена,
която ни износи в защитната среда
като малки ембриони.
Мечтая с вътрешни очи,
не се изказвам с глас,
искам мир между всички нас:
растения, животни, хора.
Синхрон както в Божиите двори
Светлина в лилаво-бяло-синьо,
чистота от ангелско лепило нежност
и може би тази безнадежност да ни дава
сили във време на войни и ненавиждани злобини.
Мечтая с очи, не изказвам го на глас
време е да се събудим с вас,
да прогледнем с вътрешни очи
любовта в нашите Души.

Нова роля

Взирам се в пейзаж
говори ми на глас,
че нужно е да сме такива,
каквито желаем да не сме.
Еуфория пространството пробива,
не се нуждаем от валута,
за да бъдем себе си
след една разруха.
Нужно е да се изправим на крака
преди среща с любовта.
Мечтая с ангелски очи
да бъда приказка в техните очи.

Душа в цвят

Отвъд логото на планината
скрило в себе си пещерата,
разпръсква прах от слюда,
вълшебно опалесцира
посипва ме и ставам друга
кристална фея,
прозрачна като стъкълце,
пропускам в себе си цялото небе.
Мигновено засиява в светлината на дъгата.
Избирам си цвета и спирам в него.
Днес ми е лилаво, утре синьо
и така напред прожектирам цветове за всеки ден.
И точно тук се спирам, за да ти разкрия,
че сега пред мен денят е в синьо,
ухае на море,
но се вписвам прекрасно и в гората.
Навсякъде в природата е синьо,
като пороя от вода, който извира в планината.
Чистота и бистрост на Душата.
Лекувам мудността с нея, защото водата тече,
не се задържа,
мия спомени, защото водата ги успокоява,
дишам въздух, защото водата го оросява.
Играя си с нея, защото водата форма няма.
Пълня си бутилчица любов,
защото водата я съдържа.
Днес ще полея всеки дом
и всяко цвете с нея,
защото земята е домът ми.

Твоя съм за теб, и моя съм за мен

В храм от самота
създавам свобода.
Чувствам в нея вечността,
и съм извън времето на тази земя.
И то не съществува.
Творя света си отвъд ума
тук съм, но и не съм.
Всеки миг избирам коя да съм.
И всеки път съм тази,
която Божеството ми реши.
Творя на глас поезия от вътрешния Аз.
Доближавам те до мен,
за да се намерим в етера на нашето поле.
Мечтая един ден да няма брегове в нас.
Отключвам моята врата,
за теб не съществува.
Каня те, ела
в пространството на любовта

Между земята и небето

Върни се на сън
да поговорим навън.
Не искам отново щом се събудя да те открия
някъде в елексира,
който стои под главата ми на дюшека.
Този път ще усетя, когато пристигнеш,
за да съм будна, преди да изтичаш
към твоята нова следа.
Всеки път щом открадна частица свобода от нощта
знам, че летя в паралелна страна.
Смела,
безсмислено озаглавена "стая на страха"
Защото будя се и няма те -
пак съм сама.
За кой ли път тичам без да те стигна
за кой ли път желая да не бъда само мнима роля
в моноспектакъла "Велмира",
а цяла добре подредена хармония от чувства,
звуци,
светове,
вибриращи помежду си със сърце.
Вибрация, която да те тласне към моята вълна.
Вибрация, която всеки от нас избра
за своята творба.
Вибрация, която винаги се движи
в переспектива
без излишна крива
докосваме и ето
влюбени сме с теб,
между земята и небето.

Добро утро II

Събуди ме с танц на Духа,
докосни ме със знак в любовта,
който да разбера
и прогоня страха,
който владее ума.
Когато вляза в градината на Духа
и създам за теб песента,
която ни докосва
става тясно и всеки от нас
я напуска,
тогава се срещаме тук
с тела във физическата земя
от Духовния в земния свят.
Танцът ни отнася на брега,
близо до Калиакра и утрото,
което красиво обагря небето
ни гали с виолетови цветове.
Достатъчно ми е, че сме тук
дете :)

Пясъчни крила

Безизразно те докосвам
сливам се с теб нощем
нежно като змия
вплитам тялото си
като червей в зряла смокиня
те асоциирам.
Мека обвивка с власинки като кадифе
плъзгам кожата си по теб.
Усещам пулса ти в мен.
Еднакво силно желая
да бъда енергия от пространството в теб
и тишината, която дочувам
отвъд морето на мисълта.
Желая с енергията да завихря
поток от мощен любовен  екстаз.
Тишина.
Всичко случва се със сърца!

Пътешествие със сърце

Балансирам утрото със тяло,
когато заставам гола пред огледало
от синьо море
и разрухата, която витае не само във въздуха,
но и в много дела
на хората по света
сякаш ми се случва встрани като филм,
на забързан каданс
ситуациите прелитат
пред мен, зад мен, около мен,
а аз съм центрирана в своето тяло
и излъчвам безрезервна доброта,
а абсолютно всичко,
което около мен отлита
се връща точно там,
където всемира определи,
за най-подходящо сега.
Тук се заземява единствено любовта,
чиста, каквато идва от Източника чрез нас
безусловна като розов кварц,
който неутрализира всяка енергия,
несинхронизираща с любовта.
Отново изправям глава към гористата местност над плажа
за да видя невидимата вълна на любовта,
тази прозрачна аура,
която лекува растенията
и обрисува невидима пелена,
Божествено красива паралелна земя
сега ни докосва.
Разбираш ли - със секунди към нея се движим
на групи; един по един;
в зависимост от фазата, до която нашата роля
се е развила, за да успеем да преценим какво да запазим
от миналия си свят,
защото е ясно, че няма как да се запазиш отново същия
след този скок в новия свят.
Разделяш се с всичко, което те ограничава и стопира
по някакъв начин.
Даваш си сметка, че не ти е нужно нищо,
от това, което те дърпа назад
и продължаваш
Независимо дали ще са спомени от минали дни,
непреживяни ситуации с хора 
и задържани дълго в сърцето
или просто мечти,
които в момента е безпредметно да осъществиш.
С каквото и от това да се разделиш ще олекнеш,
ще почувстваш, че новото те очаква
и му е нужно място не само в Душата,
но и в това физическо тяло,
в което Духът ти в момента живее.
И така отпусни се,
нека пътешествието ти започне сега.

Описвам те без име

Вървях през света
с желание да те нарисувам
с дъх
уста в уста да изрека чувства,
които в сърцето
рисувам със стъпала.
Няма нужда повече да вървя.
Спирам се, до тук съм.
Напред просто политам,
с мисълта, която сърцето ми нарисува.
Закотвена в него е частица златна светлина,
дълбоко от майката земя се спуска,
сякаш, за да облея с нея монолога,
 който е в мен.