Твоя съм за теб, и моя съм за мен

В храм от самота
създавам свобода.
Чувствам в нея вечността,
и съм извън времето на тази земя.
И то не съществува.
Творя света си отвъд ума
тук съм, но и не съм.
Всеки миг избирам коя да съм.
И всеки път съм тази,
която Божеството ми реши.
Творя на глас поезия от вътрешния Аз.
Доближавам те до мен,
за да се намерим в етера на нашето поле.
Мечтая един ден да няма брегове в нас.
Отключвам моята врата,
за теб не съществува.
Каня те, ела
в пространството на любовта