НАРИСУВАЙ СИ КАРТИНА VII

Има само една причина да спра,
има само един начин да продължа
напред
свободна
без чужда воля и чувства
Сама на себе си близка
много силна и чиста
с небрежни ръце
издраскани от пръста,
но бистра, искрена усмивка
ще ме водят натам,
където смеха е фонтан
щастието сбъднат блян
а моето място сред тях
до красиво, златно небе
отрупано с безброй цветове
красиви, меки камелии
копринени петунии,
ароматни гардении,
езеро сгушено в тях, а
щом се огледам
ще разцъфтя като тях! :)

Просто така, за Теб

Преди шест години внезапно се влюбих, в една мечта, в една следа, в диря, идея, идваща от вечността. Тогава силно пропадах душевно, властваше в мен силно черно петно. Рана, зейнала след смъртта на любима жена. Ивана наричахме я, силна, любяща, искряща, цялата в обич. Много внезапно почина. Много силно ме бутна към другия свят, към онзи бял бряг към светлина. И в търсене на душата, аз поех натам. Скитах се сама в калта. Потуших много чувства в мен, включително и любовта. И макар физически да бе с мен, аз бях дълбоко сама. Неразбрана в болката, сама. И да, той ме изслушваше, избърсваше влажните бузи, но щом се обърнех бях отново там далеч с Ивана.
И днес шест години без теб, достигнах до теб, моя любима Земна Майко. Високо летях, дълбоко надолу копах, за да проправя свой собствен път, за да изчистя храма си от тъмнина и пустота и да го напълня с красота.
Любима, Майко, днес е светло, просторно, широко, усмихнато, дъждовно, росно, свежо и много, много любов прелива от извора на вечността. Давам си сметка, че постигнах много търсейки теб. Давам си сметка, че вървях и намерих единствено мен. И в този ден Душата ми сияе, защото нейния избор е да живее. Макар да се роди само за малко, за кратко, тя днес избира да остане тук, заради това, което носи.
И след толкова време пак съм влюбена, но не в идея, облечена в кожа, а в онази светлина, която загасила бях след смъртта.
.................с любов,
Момичето със сребърна коса

Дете от светлина

Синя пречистваща вълна,
сливаме с Майката Земя
Виждам я с окото
стигам до ядрото
синтеза от Енергия
изгаря
цялата сияя
става в миг едно
неземно, чуждо същество
кристално синьо,
виолетово,
тюркоазено, сливат ми се в кръг.
Енергията преминава през цялата ми гръд
усещам как
поемам всичко нужно,
изхвърлям всичко чуждо
събирам енергиите на света
в танц на любовта.
Отварям гърлената чакра,
споделям сиянието на душата.
Златен наелектризиран кръг
събира ни в едно
цялото ни същество сега се слива
поемам през един екран (два правоъгълника в миг се сливат)
към планински храм,
високо в планината сива,
обсипан връх със сняг
слънце много ярко
силно златно блестящо
много бяло-златни същества
каква неземна тишина,
посрещат ме с прегръдка,
слънцето сияе силно, топли обилно.
И пак екранът пред мен
излъчва любовта в мен,
усещам, чувам пулса на сърцето
мека галеща вълна,
излъчват тези същества.
Питам ги какъв е следващият транс.
Разкриват прекрасно златно същество
силна светлина дарява ме с крила
политам.
Ядро червено в пирамида,
превръща се в книга,
засиява цялата земя
с красива бяло-златна светлина.
Единство и хармония царят
синя ярка светлина
напътства ме сега,
вижда се един водач,
носител на мира
който с фуния спуска лъча.
Море от будни хора
изплуват над тъмнината.
Тя пропада в урва
сега виждам само тишина
и хиляди малки деца
красиви същества от светлина.
Изгря красива дъга над света.
Екранът срещу мен вече е бял.
Спокойно Е!

Пустиня

Когато влюбиш се и
любовта зарежда те с мечти
преди да отлетиш
се заземи, осъзнай
какво се случва с теб
бъди тук,
не в света на илюзии
опознай наистина това,
което поднася ти любовта
не бягай в мечтаните земи,
измамния мираж
носи топъл вятър,
който може би боли,
когато се излагаш
по-дълбоко без необходимата яснота.
Нека за кратко си отдаден на това,
но нека оценяваш момента,
който случва се сега,
това е тайната на любовта.
Обичам те в повея на радостта.

НАРИСУВАЙ СИ КАРТИНА VI

Покани в утрото ти любовта
раздай и радостта
слънчевия бряг,
скалистия морски пейзаж
цъфналите тръстикови треви,
ухаещи на лято дни
погали я с одеало от
топла морска вълна
залей я с песента
на чучулига, достигаща
до теб от гората над морето.
Наслади се на зеленото дърво
разперило крило
красиво пойно птиче,
грациозен лебед,
останал сам край топлите води,
изпуснал ятото си призори
самотен плува, но ти го погали
кажи му, че есента е близо
нека не жали.
Скрито раче усмихва се
между скалата,
дали не бяга от вълната.
Приятелю любим,
мога да продължа безкрай,
но много ще се радвам
да го сториш ти.
Хайде, потопи се с нежност в любовта.
Сподели я с мен
чакам окрилен :)

ТИ СИ!

Безкрайна дъга,
от синьо-златиста светлина
разкривам сега.
Играя си с нея
подавам си я от лявата към дясната ръка,
като обръч завъртам я
около оста,
после отхвърлям високо над главата,
и внезапно грейва
дълбоко в душата.
Освободен е духът ми сега.
Освободена е моята душа.
Най-после политам
волно, на където поискам.
Най-после свободен съм да поискам,
да бъда аз,
без да усещам страх,
без да ме дърпа завист от други същества
без да ме контролират всички тъмни сили
до тук обсадили палата
ми от тишина.
Най-после освободих го
и влезе светлина.
Най-накрая изгря
момичето от ангелска земя.

БлагоДаря

Гъста, непроходима гора
съживена рана от прахта
изплува над повърхността
на сърцето ми.
Спомен, стаил толкова тъга
вътре в него,
забравена,
защото хубавото е това, което го топли,
което го усмихва,
което казва, ...ако не беше станало това,
...ако не бях постъпила така,
...ако бях останала....
и после си давам сметка
колко по-далеч съм сега,
колко по-близо до целта,
която имах
и как тази рана ускори това
изтече гнойта в сърцето,
за да бъде здраво,
за да изпитвам любовта
отново в пъти по-силно сега.
За това мога само да БлагоДаря!

23

Красавица нощна,
приютила света,
красавица нежна,
отразила света,
красиво сияе,
позволи и, нека те опознае.
Наблюдавай с възхита,
нека бъде ти другар
по пътя ти навътре
към твоята собствена зора.
Пътувай от спирката на времето,
тръгни от там,
докато стигнеш твоя собствен храм.
Когато бе дете пътуваше често
в игри, създадени в ума,
но порастна и позволи на реката от емоции
да потече през теб.
Неосъзнато забрави тази спирка,
създаде си нови,
водещи те към моментни изненади,
на неудовлетвореност, на липса в утрешния ден.
Мислите ти вибрират пак на честотата на детското в ума,
и тази нощ мислите ни събраха се в едно,
за да разкрият отново тази детска,
забравена от теб игра.
И така.
Пак в началната точка на любимото място в дома
чакаме от началната спирка,
за да потеглим безспир
на там, където сърцето позволи,
до където в този миг разшири своята светлина.

Отговора в теб

Къде е красотата,
когато погледнеш над нещата.
Умееш ли да се издигаш над проблема,
умееш ли да чуваш в теб рефрена,
който да те тласка напред към твоето ново начало.
Който да ти помага да забравиш всичко старо,
който да ти дава силата да летиш
с крила, създадени от теб сега.
Който да те усмихва в деня на трудности или покой.
Отговорът е скрит толкова близо до теб,
или по-скоро в теб
нужно е само малко,
за да запалиш тази искра:
прошка, вяра, любов към теб.
Всичко останало ще получиш от теб, чрез теб.

МОМИЧЕТО ОТ АНГЕЛСКА ЗЕМЯ

Шише, лакирано с лак
мисъл, запечатана без глас.
Дълбоко в сърцето има тих гласец,
каня го на пищна, перлено златиста софра,
в моето кътче сега.
Отварям всяко от своите шест сетива,
привличам ги в полета на нашите тела.
 Далечна красива долина,
обляна с аромата на цъфнали листа ни се разкрива.
 Близо до земята малка виолетова искра привлича ме с аромата на трева,
сладичка теменужена вълна трепва от повея на радостта. Отмествам главата си към теб и О, какъв красив жълт слънчоглед
меден златист аромат
на бяла акация и липов цвят
и по-надолу
в основата на красивите дървесни вековни тела
разперва жълта коса
жасмин,
стелещ се син зимзелен обагря пространството над земята надолу по склона, та чак до морето, което днес е бурно. Колко песъкливо зелено е то. Сякаш отправя ми покана да вляза навътре в него под големите вълни.
О, чудесно е, и слънцето засия със своите сгряващи тялото пипала.
И пак се гмурвам навътре, поемам си дъх, не че ми трябва, но при тази красота мога единствено да сияя, и потъвам навътре и все по-надълбоко. Отново чувството, че съм на широко ми вдъхва кураж да продължа навътре - дори и без антураж, знам, че щом съм у дома нямам нужда от това.Безкраен празник е за мен мига, случващ се сега. След толкова години в плен да бъда пак тук с теб. Все още опознавам пространството, сякаш променило се е, докато ме нямаше. Станало е по-красиво, небрежно, сякаш диво.
Съвсем не случайно сега отварям вратата на стария храм - такъв си беше и преди, въобще не се промени, красив, сив, величествен. Оглеждам се и настанявам се на стария диван, потъвам в забрава.Удобно, зелено кадифе гали спомените ми. Всички неосъществени чудеса създали връзката ми с Майката Земя. Приказна кристална фея застава тук до мен, сяда до тюркоазената ваза. Как се е съхранила без следа от времето до сега. Нарисувана с красиви бели цветове ориенталски лилиуми. С часове попивах нежността на тази тайнствена жена. Така и не разбрах защо точно сега озовах се тук. Много, много хора намесиха се в тишината. Връзката ми с морето се прекъсна и съм пак на пясъка, застанала до него.
Споделям го с теб, за да съхраня чувството на покой в ума. През цялото време, докато разказвам слънцето се скри зад гъсти сиво-бели облаци. И щом появих се отново на брега, така напече, че ме сгря. Защото времето е ветровито, а морето все още бурно и тази прохлада в миг изстудява.
Разделяме се за сега. Ще се завърна отново с новина. Очаквай ме,
момичето от ангелска земя!


.....ВТОРА ЧАСТ
Завръщам се отново в морето, представям си, че съм делфин, свободно плувам все по-надълбоко до ядрото на морето, на моят дом, на моята душа, на моето вечно Аз. И там откривам отново моят храм, сив, величествен, Божествен, и там през вратата навлизам дълбоко и навътре, в самото начало, моето начало, моето замисляне, случване като дете. Виждам огромна златна пирамида като шапка да ми се поставя над главата, веднага става много ярка и се спуска вортекс от златна светлина, става много светло пред моите очи. След което виждам зачатието си, усещам физическото удоволствие и намесата на власт над мен, бъдещият плод на любовта. Някои се опитва да властва над мен, толкова неприятно, стресиращо е за мен това. И в опити да потуша властта сама блокирам коренната чакра, несъзнателно избирам да летя, да не използвам същността, за която съм дошла, опитвам да бягам от нея, и от властта опитала се да ме подчини. Но този път аз успях да се изгигна над това. Заземих се в Майката Баща, слях тяло и душа, аз успях да се освободя. Колко ми е леко сега. Като асансьор се спускаше и качваше енергията през тялото ми през медитацията, лекуваше, синьо и червено най-после се обединиха и освободиха сърчицето на детето. Господи, БлагоДаря, че допусна ме до това, ..... да съм свободно дете на Майката Земя!

НАРИСУВАЙ СИ КАРТИНА V

Вървя сама в града
слушайки повея на пролетта
чудесно мече тип кутре
се погалва в мен,
скача и го сграбчвам в прегръдка.
Продължавам напред,
слушайки повея на нежността,
китарите на вечността
и гласа на Бон Скот.
Поклащам красиво грива,
спомена за младостта
прошепва една отдавна стаена в мен мечта.
Отключвам я и пускам я на воля,
слива се с покоя.
Шаро е добре,
все още се чувства като малко кутре,
пускам го да бяга на воля
и аз започвам да работя.
Ще бъде красив нов ден.
Нека е успешен и за Теб!

НАРИСУВАЙ СИ КАРТИНА IV

Бих желал да бъда с Теб
допускаш ли ме в светлината,
усмихваш ли душата
приемаш ли топлината
изпразваш ли пространството в ума,
съзирайки далеч в тъмнината
празна палитра с очи.
Хайде, грабни твоите бои,
бъди смела и предизвикателна.
Дерзай,
допусни ме в нежния си рай,
сякаш пеперуда си сега,
току що разперила крила
разпукала пашкула
почуствала с крила въздуха
и допира му с нежността.
Точно там между красивите слова
е скрит и твоя блян, мечта
реши сама,
разроши коса
отдай се страстта
срещни ме в мига
на цялостност, на едно с Духа.
Прегръдка силна изпрати,
погали ме с очи,
отново влюбен си, нали?
Какъв е твоят танц?
Хайде, изиграй го на забавен каданс
опиши го с думи
на листа,
пренеси го
тук под общата творба!

KРАСИВО Е

Когато хубави мисли
в сърцето ти изплуват
и се усмихнеш на света красиво,
широката усмивка и блясъка, които
излъчва радостта
изпълва те с любов
акумулираш я,
изпращаш я високо
покланяш се дълбоко
до недрата на земята
вълшебно чувство
описващо синхрона на душата.
На всичко, което Е сега
на тази честота.
И прошка e, и нека мирно Е
Прегръщам те,
Творецо!