Вървя сама в града
слушайки повея на пролетта
чудесно мече тип кутре
се погалва в мен,
скача и го сграбчвам в прегръдка.
Продължавам напред,
слушайки повея на нежността,
китарите на вечността
и гласа на Бон Скот.
Поклащам красиво грива,
спомена за младостта
прошепва една отдавна стаена в мен мечта.
Отключвам я и пускам я на воля,
слива се с покоя.
Шаро е добре,
все още се чувства като малко кутре,
пускам го да бяга на воля
и аз започвам да работя.
Ще бъде красив нов ден.
Нека е успешен и за Теб!
Няма коментари:
Публикуване на коментар