БлагоДаря

Гъста, непроходима гора
съживена рана от прахта
изплува над повърхността
на сърцето ми.
Спомен, стаил толкова тъга
вътре в него,
забравена,
защото хубавото е това, което го топли,
което го усмихва,
което казва, ...ако не беше станало това,
...ако не бях постъпила така,
...ако бях останала....
и после си давам сметка
колко по-далеч съм сега,
колко по-близо до целта,
която имах
и как тази рана ускори това
изтече гнойта в сърцето,
за да бъде здраво,
за да изпитвам любовта
отново в пъти по-силно сега.
За това мога само да БлагоДаря!