Безкрайна дъга,
от синьо-златиста светлина
разкривам сега.
Играя си с нея
подавам си я от лявата към дясната ръка,
като обръч завъртам я
около оста,
после отхвърлям високо над главата,
и внезапно грейва
дълбоко в душата.
Освободен е духът ми сега.
Освободена е моята душа.
Най-после политам
волно, на където поискам.
Най-после свободен съм да поискам,
да бъда аз,
без да усещам страх,
без да ме дърпа завист от други същества
без да ме контролират всички тъмни сили
до тук обсадили палата
ми от тишина.
Най-после освободих го
и влезе светлина.
Най-накрая изгря
момичето от ангелска земя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар