Мислиш си, че не зная
колко дълго в небето те пазя в стих.
Прочети го в безкрая,
където слънцето и луната се сливат.
Или в сърцето, което изписва с неоновото мастило
своите послания за света.
За да ги прочетеш е нужна ... само светлина.
като морска звезда плуваш в себе си.
И в себе си откриваш, че не си само ти,
има поне милион туптящи сърца,
с които си свързан в едно.
Мека вълна, която като коприна се докосва във вас
с нежен танц на любовта свличате някъде в небето изпращате
и сте свързани, но в свободата да дишате в тишината
и усещате любовта и себе си в едно.

Истинска ли си?
Нуждаеш ли се от вода,
колкото от любовта?
Копнееш ли с очи да ме насочиш в твоята посока.
Мислиш ли, че ще успея да те доловя в светлина,
която пропускаш с любовта?
Умееш ли да си синхронна с времето край водопада,
с който любовта тече,
в природа с нежни цветове,
орхидеени стъбла сгушили корени в кора
на вечността.
Дърво, което заземява красота,
сплотена с една земя на любовта.
Светлина, насочена от теб сега.
Изгрев през деня.

Мелодия, нарисувана с очи

Изяви се с четка, с пръсти, с шоколад
изяви таланта си като водопад
от светлина
стичащ се в междинна гара.
Между две окрилени тела,
докосващи се с любовта.
Безумно красиви,
изумително щастливи,
ограничено свободни
и граничността ги блъска
Душа в Душа,
слива ги със сърца
сякаш блестят в себе си
отвъд рамката на тялото
и сякаш този водопад тече от тях,
докато хранят с любовта един различен свят.