ТИ ЛИ СИ ТОВА?

Цъфнали поля
мирис на трева
изкуството е в моите сетива.
Ухаещ бряг
и безкраен малък свят
сгушен в сърце с личице
невинно, искрено.
Противно
на всеобщата нагласа,
че нещата случват се
по план
видян преди да бъда теб
далеч в един различен век
обещах да бъда тук
с теб.
Докосвам те с ръка
обгръщам с нежността
изпитвам точно онова,
което мислех, че е невъзможно.
Цялото небе да побера в едно сърце
и то да бъде
толкова свободно,
колкото му е възможно,
колкото поиска,
така че с една усмивка
да изстиска любовта
разпръсне я с крила
и пренася у дома!

МИСЪЛТА

Потъваш в мъгла,
не чуваш гласа,
който крещи
високо скача и залагя
срещу теб
отчаяно моли,
безпомощно рови
в калта,
подава различни сигнали,
само остава да го чуеш.
Хей, заслушай се!
Чуваш ли?
А искаш ли, опитваш ли!?
Моля те, спри
и помисли.
Какво правиш ти,
защо загърбваш детското у теб
и всеки нов копнеж
ти вдъхва вяра,
в нещо, което те отчуждава
 от теб,
твоят вътрешен свят,
потънал в прах,
издишаш гняв.
Хайде, изтръскай старата греда
и нека новата треска,
която появи се,
се заглади с любовна светлина,
се заглади с истинска искра
преливаща, извираща в сърцето.
Замисли се, че красивият
нов твой свят е в теб
и всеки час прекаран с мисълта
те доближава до целта,
разкрива същността,
открива ти реалността,
но гледката е друга,
изглежда познато,
пробужда вечността,
мъничък нов човек.

НОВ СВЯТ

Погалвам те с мекота
и бликва в мен сълза
пречиства погледа
със сила идваща от вечността.
Като за първи път отново
долавям човечността
и това, че всеки докоснал се до мен
усилва енергията и полето
излъчено от нашите тела
създава безкрайна тишина
невидима страна
на нашата земя
спокоен свят
граден с любов
и вяра в онзи друг живот,
който сме способни да живеем
да изпитваме безкрайна нежност,
мека галеща вълна
израз на красива топлина
зарежда ни със сила,
защото най-доброто в нас
създава нов прекрасен свят.

Помниш ли кога посрещна утрото
в новата земя
слънце в наситени нюанси
искряща синьо-жълта светлина,
която прелива в червена.
Много силна е, сякаш
невидима от теб до сега.
Не е ли пречистваща красива
почувства ли се като прероден?
Като част от нов прекрасен ден
нов прекрасен свят
сътворен в нас. 

РЕКА

Нежност теб достига
засилва се и пулсира
красиво голо тяло
от емоция  въплътено
решено да изпита
всичко онова,
което преди не успя.
Дойде отново тук
в света на хиляди слепци,
за да освети покоя
и разтърси небосвода
с онази мъничка искра,
която движи всички в света,
който заедно споделят.
Родени с покоя
и изпитали пороя
от множество различни
ситуации с хора
срещнати по склона на дъгата
така, че слънцето да бъде
украсено според чара
на конкретната особа.
Важно е, че пътешествието ти
е цветно.
Всяка частица в теб трепти
и всяка нова надпревара
породена от безкрая
те изправя пред истина една
живота е една река
и всяка среща по брега
те възродява и обогатява
и когато останеш
такъв, какъвто тръгна
истински, лъчезарен,
изпълнен с доброта
и желание за безброй добри дела,
породени от любовта,
когото и да срещнеш,
каквото и да чуеш,
ще си щастлив, че все пак
остана "Ти "
и продължи да плуваш
с лекота
без очакване
на края на твоята игра.

ИЛЮЗИЯ

Илюзия ли бе това,
че живя живота досега
без да отрониш
и една сълза
за преградите по пътя,
които издигна в ума.
Движиш се,
а блъскаш се в стена
невидима и спираща дъха
безмълвен застиваш
пред мига
оставил сладък вкус
на куркума
поръсена в мляко
затоплено с уста
и нежността
излъчена от топлите тела
удоволствие описано в цвят
на топъл кремав шоколад
събужда порив към един
угаснал свят
умрял, но незабравен,
загърбен, но незабравен
преживян и надживян.
Емоция поръсена с прах
и мирис на отминал крах.
Спокойно е сега,
когато се обърна,
виждам, че вратата е разкрита,
преградата изтрита,
а всичко в мен е жадувано просторно
притихнало
свободно.