ИЛЮЗИЯ

Илюзия ли бе това,
че живя живота досега
без да отрониш
и една сълза
за преградите по пътя,
които издигна в ума.
Движиш се,
а блъскаш се в стена
невидима и спираща дъха
безмълвен застиваш
пред мига
оставил сладък вкус
на куркума
поръсена в мляко
затоплено с уста
и нежността
излъчена от топлите тела
удоволствие описано в цвят
на топъл кремав шоколад
събужда порив към един
угаснал свят
умрял, но незабравен,
загърбен, но незабравен
преживян и надживян.
Емоция поръсена с прах
и мирис на отминал крах.
Спокойно е сега,
когато се обърна,
виждам, че вратата е разкрита,
преградата изтрита,
а всичко в мен е жадувано просторно
притихнало
свободно.