Щастие

И ако зората слее се със земята
облаците с полята
усмивката с очите
сърцето с душата
тялото с ума...
ще грейне силно слънце
в нашите земи.
Топъл вятър
влажен пясък
пенливо отпускащо море...
малиново розе...
Искрено лице
Божествена Енергия
лазурна светлина.
Тази гледка отключва
спомена за любовта.

За Вас, мои деца

http://www.youtube.com/v/5pN-8zR43-0?autohide=1&version=3&showinfo=1&attribution_tag=J9hUR0S4ZFig91TT7Qei7A&autoplay=1&autohide=1&feature=share


Прибирах се към нас, вървях и заравях обувките си в падналите есенни листа по улиците. Беше тъмно, спрях, за да изчакам колите и да пресека и тогава се появи То. Дете на около 7-8 години. Буташе детска количка пълна с чували събиран боклук и кашони. Лишено от своите права, от знание, че има друга страна на света, че има и друг по-различен път за него.  Стана ми тъжно за него, за това че от малко е поело този път и вероятността да помисли, че има възможност да живее по-друг начин (нормално) може и да не достигне до него....
Този стих е за всички деца, потънали в тъмнина.....Нека изпратим лъч светлина към тях сега!

Брега бе далеч,
ще успея ли да го достигна?
Ти бе с мен
ще успеем ли да се обединим
да преплуваме с ума до другия край,
да обходим и опознаем
цялото си същество,
да се центрираме
в най-доброто, което сме
най-искрящата вълна
да изпълни чрез мен света.
Да достигне всяко бедстващо дете
и дари го с криле,
за да полети над смрадта,
калта, тинята, в която някой го зарови.
Да прогледне и се вдъхнови
от красотата над бита му.
Да си повярва и поиска да го промени
да изплува само от блатните води.
Бог да го благослови
и така да протече
верижна реакция
и калта постепенно
се превърне в плодородна нова земя,
от която да разцъфтят като цветя
всички тези деца.
Силна молитва отправям за тях сега.
Бог да ги дари с много любов и светлина.