НАРИСУВАЙ СИ КАРТИНА XXI

Кога последно мечта,
докато буден край брега
морето галеше камъните с вълни,
които нежно разбиваха с Душите ни горещи
сълзи,
стичащи се от радост по лицето на кея
на скалистия морски пейзаж.
Бели камъни, които водата оформяше като фигури
заоблени от различни страни,
Душите им говореха с мекота.
Да всеки от тях имаше си Душа.
Виждах ги в стотици
хиляди пори,
с които като човешки кожи бяха обгърнати,
и толкова тревисто - зелени водорасли скупчени върху тях,
докато водата ги мокреше пак и пак.
И аз стоейки отстрани станах едно с тях,
сякаш сляхме се с Душа.
И пак за мен времето спря.
То отново не съществуваше на брега.
Има само слънце,
безкрайна синева
и бял
до блясък скалист морски бряг.
Дъх на водорасли и може би
нов за всеки от нас старт.
В този миг създавах своя любим морски пейзаж.
Не, този път не е просто в главата.
Мястото е реално
във Варна - до морска гара.
Желая ти скоро да го посетиш.
Защото думите не описват чувството,
да държиш най-заредените камъни в длан.
Заоблени,
сякаш с екран, който се включва у теб
и ти сам себе си прожектираш в този момент.

Такава съм

Когато чувам ангелите в мен,
съм като семе покълнало
насред слънчогледи в нива.
И както слънцето (техният баща)
ги озарява и зарежда с любовта си
ги вдъхновява да растат изправени,
с поглед към небето.
Нагоре да растат от семе,
което в майката земя свива своето легло
от мека глина
и влажна, с дъх на коприна пелена.
Нежност,
ангелите свирят своята мелодия в нощта.
И утрото идва, за да претворя
среднощната красота,
която с тях описвам.
Всеки мой ден е подарък към света
и покорена моя собствена мечта.
Вълшебен ден,
такъв, какъвто позволя да е.
Без плевели, градушки, урагани.
В личния си свят допускам лъчезарни същества
от толкова много вселени
в този космически ден.
избрах да съм истинска в моята собствена игра
пред съвестта.

Кораб на мечти

Синя лагуна
в огромна пустиня откривам.
Поглеждам извън,
задвижвам се в сън,
на кораб в морето
достигам до Калиакра
и спирам.
Огромни морски простори
и стотици делфини свободни
играят на воля около кораба ми
и сякаш с тела оформят фигури
в безкрайността.
Тези морски същества в разкош
показват какво е
да си свободен,
 дори, когато тъмното около теб
пуска пипала в теб.
Може би приказна фея доведе ме тук.
Може би в светлината
намерих те теб
приказна Калиакра на кораб
плуващ в светлината на Душа
заробила себе си
на тази Земя,
за да  разказва приказки за любовта.

В сърце

Днес живея така,
че с всяка искра, с която разпалвам любовта
да разгоря огън в нова Душа,
родена в този миг сега.
Огън, който се разраства
и пламва хармония в една цяла вселена -
тази на моята нова богиня.
Земя в злато от светлина,
в мъдрост от тишина
в мир от сърцето
радост в очите
и любов извън очертанията на битието.
Мощен огън, които не дими,
просто гори
и поглъща в себе си мен,
за да се слея със земята
и пречистя се в тишината му.
Днес ще бъде ново начало
за моето старо тяло,
нова надежда
за моята вековна одежда,
но и нов летен полъх
на свобода
отвъд овехтялата страница,
изписвана до сега.
Бяло платно и попътен вятър
в морето на моето сърце.
Дълбоко в него извира мига на сега.

Просто за теб

Божествен огън в мен гори,
спирам се с очи
в теб.
Сякаш зная, че каквото и да кажа е излишно
Думите топят се от смисъл
безлично е,
и това ме боли.
Кога последно казах, че няма да тече
животът през мен като пясък в часовник,
а аз стоейки отстрани да го наблюдавам.
Защо отново да побеждавам ума се заемам,
водя битка със себе си,
а е безсмислена всяка война,
била тя и мотивирана да остана вярна на себе си в грешна страна.
Капани много ще има,
когато любовта избираш пред гибелта
на лицемерието,
страха да изразяваш твоята дума,
такава, каквато сърцето ти рисува.
И ето ни пак,
момиче любимо и аз твоето Вътрешно Аз,
което ти призова.
Спри да задържаш себе си насила, пък било то и от чистата
мисъл, която е в сърцето ти щом любовта го запали с искрата си.
Огън, който няма как да угасне, но помисли
има ли смисъл да качваш планини, които винаги са били твой дом.
Мила, пак се огледай
кристалния храм на Акаша е там.
Прочети това, което ти трябва,
но не мисли, че вън от теб мила.
Храм, който всеки от нас носи заключен в сърцето,
с ключ дълбоко прибран в сакото на светска обвивка.
Любима,
кога, ако не сега е точното време да го съблечеш и изгориш
в любовта, която е в теб?
Разгърни сърцето и нека
птиците пеят в нощта,
когато изгрева ще просветне на пътя от злато в морето.
Всеки ден
да се раждаш и пак
да правиш избор
да бъдеш герой в твоя си филм.
Защо нежността и аз не разбирам като теб,
а искрено искам да създам собствен спектакъл
с име "Живот",
в който плуват животни на воля - делфини и риби,
тичат газели и пуми.
И змии дори сред пустиня да срещна
ще им отстъпя място, няма да преча.
Щом ще мога да вдишам аромата на росата
след дъждовната нощ,
и тихо на пролет да се насладя на звънтящия поток.
Има ли нежност такава и в моето същество понякога се питам.
Отговорите носим с нас,
любима само ела,
бъди част от стиха, който Душата ми рецитира сега :)

Водя те с Душа към вечността,
плувам във въздуха с искра на любовта.
Питаш ме къде е тя,
кога ще достигнем вечността.
Сливаме с нея във всеки миг, в който творим
сърце в сърце любов.
Всеки миг, в който свързали сме себе си и другите
с нишки любов, сърдечна, Божествена.
Водя те през долини, преплуваме с теб и реки,
изкачваме върхове, за да слезем под земята
и за да осъзнаем, че тя е навсякъде около нас.
Просто трябва да отворим сърцата си и да посрещнем нас.
Всеки като част от нас.
В тази мощна вибрация на любов мисълта превръща се автоматично
в топка енергия, която може да види,
защото физически се проявява.
В нивото на съзнание, където вибрацията на любов твори любов
е вечността.
Там, където сътворението е в любов.
Мисъл, която активира желания да си не просто добър,
а състрадателен, където разбираш всичко
където думите чувстват се излишни,
където енергията ни като човеци достига свят отвъд тела.

С ТЕБ, В МЕН

Можеш ли с очи да  прочетеш
тъгата на Душата ми?
Можеш ли в очите ми да  уловиш желание
да променя поне за миг света.
Можеш ли да погледнеш на мен като вдъхновител,
който живее в стая на Будител.
Сърце с безброй катинари, които падат ден след ден
пред теб,
сами ти се отварят,
защото те канят там
в стаята ми от сърце.
Всеки ден творя нова среда в него,
и всеки ден желая да те видя в него.
И, когато не успявам отново претворявам себе си,
свалям още и още катинари,
прегради,
просторите в сърцето ми са много,
толкова много, че се губя и аз в него.
Вярвам, че заедно ще открием реалността
и в сърцевината на твоята и моята Душа
сами ще се озовем.
Ще се слеем и разнесем аромат на роза към небето.
Ще целунем с поглед слънцето и небето
и ще прегърнем земята с тяло.
Едно единствено Божествено начало.

Любов в юмрук

Искам в парфюм да затворя аромата на морето.
Искам да вдишвам с кожата си небето.
Искам с аромат да докосвам детето,
което в мен расте.
Искам с очи да посочвам пътя му към мен в зори.
Искам да бъда твой приятел
мили мой
и искам да мога да ти позволя
да си в мен сега.
Където и да си,
аз те моля,
бъди скала,
която слънцето огрява всяка утрин
и на която посрещам го с усмивка,
облегната на теб.
Мекотата от моята постъпка и твърдостта на твоята воля
да ни събере
се материализира от сърце в светове, които се докосват.
Знание или вяра, че да сме един до друг е необходимо?
Само ако знаех, бих тръгнала към теб сега.
Но оставам тук и те чакам, защото силата на любовта
ще те доведе сама при мен.
Ангелска скала от пух и слънчево дете в юмрук.
Любовта в посланието ми към теб.
Готов ли си, прочети го, достигни го!

Воля да бъда

Несполучен шанс,
недокоснат с устни танц,
игра в игра
живот в живот творя.
Пламък съм, а се гася
гасна в любовта,
която трябва да държа
в сърце, а пада тя с нозе в пръстта.
Творя от нея любовта,
която майката Земя позволи ми.
Жена съм, но и мъж.
Дете, но и стрела,
изтреляна от Бог към
аурата на този ми тленен човешки живот.
Дете от светлина, родено да е и мъж и транс от любов
извън женския аспект.
Мъжко силно начало, огън, скрито в нежно момическо тяло.
Не умея да го балансирам.
Мъжкото силно Его, което в мен чрез Бога говори.
Зная много добре кое е правилно и как да подходя,
но виждам, че сега, точно в този миг
стотици Душици страдат.
Как да пренебрегна майчиното си чувство,
как да съм силна,
щом тези слаби Душици от тъмнина страдат.
Как да обичам тази земя, в която и те са и властват над мен?!
Как бих могла да се радвам, когато надвия ги с моя си танц.
Неее, това не е за мен, Творецо!
С мъка в сърцето и физическа болка понасям собствената си слабост,
защото не балансирам чуждата неосъзнатост.
Зная, че всеки от тях ще балансира собствените си постъпки
и зная, че е моя работа да бъда тази, която да ги напъти,
а не да изпивам с уста болката им от собствените им дела.
Разбирам го, но нужно е време,
за да балансирам енергиите в мен,
така че да няма жертви, а само любов,
чиста, безусловна, преродена, Твоя!
Благодаря за търпението ти към мен,
Намасте!

Слънчево дете

Шоколад насред пустинна буря вкусвам.
Предчувствие от съхранен сън пробуждам.
Уморена сякаш от стремежа да оставя следа в тази пустинна земя падам.
Не! Рано е, не се предавам.
Просто навеждам глава пред теб,
сякаш моля те за яснота.
Да спреш вятъра с уста,
шептейки думите,
които са уместни.
Нужно ми е време, за да се надигна.
Моля те, изчакай ме.
Не поемай път напред без мен.
Нелепо е да искам да оставя дири в пясък на пустиня.
Но трябваше да се опитам да открия собстен път,
ако не за друго, поне заради мен,
почакай.
Дай ми още един  момент търпение,
Ще тръгна по нова ненадраскана черта.
Този път няма да сгреша,
ще стъпвам леко
и няма  да се обръщам, за да видя дали
следи след себе си оставям.
Ако има място в сърцето ти за мен,
какво ли по-важно би било от любовта.
Не е ли така?
Обичам те с цялата си светлина,
която способна съм да излъчвам към към теб сега.

Остани

Капка светлина в езеро с тъга,
пада, сякаш резонира
вълничката на нежност теб достига.
Отново къпя се в сълза,
измивам с нея себе си със страха.
Да бъда искрена отново призова ме,
гласът в сърцето, назова ме.
Име на богиня с ангелска смокиня сладка като мед
да е енергията ми като човек.
Малиново червено преобладава като цвят на кожата ми
като знак, че съм такава, каквато от сърце ми идва
и да бъда
и повратен в небесата знак да бъда
за един човек освен за мен
не е присъда.
Вдъхновител съм и пак пред теб
оставам в тишина.
Сякаш чуваш ме, дори и да мълча.
Когато и да тръгна ще остана в сърцето ти
и без промяна ще те моля.
Бъди с мен, където и да си!