недокоснат с устни танц,
игра в игра
живот в живот творя.
Пламък съм, а се гася
гасна в любовта,
която трябва да държа
в сърце, а пада тя с нозе в пръстта.
Творя от нея любовта,
която майката Земя позволи ми.
Жена съм, но и мъж.
Дете, но и стрела,
изтреляна от Бог към
аурата на този ми тленен човешки живот.
Дете от светлина, родено да е и мъж и транс от любов
извън женския аспект.
Мъжко силно начало, огън, скрито в нежно момическо тяло.
Не умея да го балансирам.
Мъжкото силно Его, което в мен чрез Бога говори.
Зная много добре кое е правилно и как да подходя,
но виждам, че сега, точно в този миг
стотици Душици страдат.
Как да пренебрегна майчиното си чувство,
как да съм силна,
щом тези слаби Душици от тъмнина страдат.
Как да обичам тази земя, в която и те са и властват над мен?!
Как бих могла да се радвам, когато надвия ги с моя си танц.
Неее, това не е за мен, Творецо!
С мъка в сърцето и физическа болка понасям собствената си слабост,
защото не балансирам чуждата неосъзнатост.
Зная, че всеки от тях ще балансира собствените си постъпки
и зная, че е моя работа да бъда тази, която да ги напъти,
а не да изпивам с уста болката им от собствените им дела.
Разбирам го, но нужно е време,
за да балансирам енергиите в мен,
така че да няма жертви, а само любов,
чиста, безусловна, преродена, Твоя!
Благодаря за търпението ти към мен,
Намасте!
Няма коментари:
Публикуване на коментар