С ТЕБ, В МЕН

Можеш ли с очи да  прочетеш
тъгата на Душата ми?
Можеш ли в очите ми да  уловиш желание
да променя поне за миг света.
Можеш ли да погледнеш на мен като вдъхновител,
който живее в стая на Будител.
Сърце с безброй катинари, които падат ден след ден
пред теб,
сами ти се отварят,
защото те канят там
в стаята ми от сърце.
Всеки ден творя нова среда в него,
и всеки ден желая да те видя в него.
И, когато не успявам отново претворявам себе си,
свалям още и още катинари,
прегради,
просторите в сърцето ми са много,
толкова много, че се губя и аз в него.
Вярвам, че заедно ще открием реалността
и в сърцевината на твоята и моята Душа
сами ще се озовем.
Ще се слеем и разнесем аромат на роза към небето.
Ще целунем с поглед слънцето и небето
и ще прегърнем земята с тяло.
Едно единствено Божествено начало.