Просто за теб

Божествен огън в мен гори,
спирам се с очи
в теб.
Сякаш зная, че каквото и да кажа е излишно
Думите топят се от смисъл
безлично е,
и това ме боли.
Кога последно казах, че няма да тече
животът през мен като пясък в часовник,
а аз стоейки отстрани да го наблюдавам.
Защо отново да побеждавам ума се заемам,
водя битка със себе си,
а е безсмислена всяка война,
била тя и мотивирана да остана вярна на себе си в грешна страна.
Капани много ще има,
когато любовта избираш пред гибелта
на лицемерието,
страха да изразяваш твоята дума,
такава, каквато сърцето ти рисува.
И ето ни пак,
момиче любимо и аз твоето Вътрешно Аз,
което ти призова.
Спри да задържаш себе си насила, пък било то и от чистата
мисъл, която е в сърцето ти щом любовта го запали с искрата си.
Огън, който няма как да угасне, но помисли
има ли смисъл да качваш планини, които винаги са били твой дом.
Мила, пак се огледай
кристалния храм на Акаша е там.
Прочети това, което ти трябва,
но не мисли, че вън от теб мила.
Храм, който всеки от нас носи заключен в сърцето,
с ключ дълбоко прибран в сакото на светска обвивка.
Любима,
кога, ако не сега е точното време да го съблечеш и изгориш
в любовта, която е в теб?
Разгърни сърцето и нека
птиците пеят в нощта,
когато изгрева ще просветне на пътя от злато в морето.
Всеки ден
да се раждаш и пак
да правиш избор
да бъдеш герой в твоя си филм.
Защо нежността и аз не разбирам като теб,
а искрено искам да създам собствен спектакъл
с име "Живот",
в който плуват животни на воля - делфини и риби,
тичат газели и пуми.
И змии дори сред пустиня да срещна
ще им отстъпя място, няма да преча.
Щом ще мога да вдишам аромата на росата
след дъждовната нощ,
и тихо на пролет да се насладя на звънтящия поток.
Има ли нежност такава и в моето същество понякога се питам.
Отговорите носим с нас,
любима само ела,
бъди част от стиха, който Душата ми рецитира сега :)