НА ВАНЯ

Някога в зима като тази
нанизани като гердани
редяхме се в ред
изпитвахме тъга,
че се разделихме с теб
не можехме да си простим,
че ще се разделим завинаги
на таз земя
с потъналата ти в светлина душа.
Ивана, липсваш ни,
но знам, че в този свят
ще има време, когато всеки
ще поеме и ще бъдем
пак едно чисто, бяло
същество.
Обичаме те,
мила моя светлинка!

Размисли по никое време

Днес, докато пътуваме с колата се заформи разговор с баща ми, който ме замисли. А рядко ми се случва това в нашите разговори. Та идеята за това кога една ситуация се разглежда глобално и кога оценяваш, че можеш да говориш само в единствено число, за себе си, за своята гледна точка. И да не обобщаваш от името на всички.
Ние сме едно, но кои сме ние, какви сме и защо точно на важни в Християнския календар празници, усещам, че има част от цялото, която не резонира с любовта...не с тази любов, чиста безусловна....и щом го усещам в близки хора, и щом плача, когато съм с тях вместо да се радвам, значи тази част от мен съществува....Щом ме трогва липсата на уважение, нежеланието да се съобразиш с другия, липсата на радост на това,че виждаш хора, с които не си често. И както е най-лесно за мен - да приема нещата такива, каквито са, си казвам, че явно аз нещо греша в подхода си, че явно не отдавам достатъчно любов, щом усещам тъга,че явно радостта не стига, щом бликват сълзи. Че не мога да направя близък човек щастлив, щастлив извън радостта от материалните неща. Щастлив, че усеща любовта във всяко цвете, красиво утро, тих поток, шарено небе, че усеща болка в страдащо дърво. Има много такива, болни умиращи...много... Горите ни остаряват, не се подновяват, пояси се изсичат....

И щом дошла съм на Земята да поема тази болка и  я излекувам, защо не успявам с тези хора. Защо у тях не будя доверие, защо не искат да се променят. И защо просто не приема избора им и решението да го сторят, когато са готови, когато изпълнят тяхната мисия?! Защо ме боли за тях, а те самите са добре.
И пак съм в началото, че те са добре, а аз не го приемам. Че аспекта от цялото, който резонира в мен буди неприемане. И го споделям, но не се разбира. Явно трябва да мине време, в което да се постарая да усетят прехода, по възможно най-лекия за тях начин, да ги изчакам. Да обикна и този аспект от себе си, да го приема и силно, силно да го облея с Любов.

И някой ден да се радваме заедно на красиви лунни пейзажи, отрупани с плод красиви ниви, и да усещаме заедно топлината в очите на непознатите. Някой ден, но не беше днес този ден.

И знам, че не четете тези редове, но все пак ще напиша, че сте ми много скъпи на сърцето и винаги, винаги съм до вас, дори когато не го разбирате, дори, когато съм далеч. Обичам ви.

Нощ красива

Когато усмихнеш се,
а сърцето те погали
и шепне ти красиви
ритуали,
ефирни пеперудени крила
довяват хлад,
приятен романтичен прах
посипва аурата ти с брокат,
сияеш като пътеводна светлина
излъчваш топла, топла, топла
сгряваща сърцето красота.
Завиваш цялата Земя
с одеалото на любовта.
Макар и да е зимна нощ,
усеща се като
топъл летен бряг
носещ аромата на вода.
Чиста, отпускаща
събужда в теб мечта.
Отпиваш греяно червено вино,
а портокаловите  кори
те връщат на брега,
където пъстър "Май Тай"
се сервираше за теб безкрай
нежни рок балади
изпяти  от Дейвид Ковърдейл
правеха нощта миг,
утрото незабравимо,
а спомена  незаличим.
Сега заспивам,
отпускам тялото си в нощта,
защото близо е брега,
в кутията със спомени в ума.

Аз ли съм това?

Мъдър лъч, но без дъга
падащ дъжд, но без крила
усмихната земя,
влюбена жена
огромна сгряваща вълна
черна плодородна нива,
в нея слънцето рисува
ален див пейзаж
залязващ тъмно
виолетов бряг.
Едно момиче стои до него
и мислено си сее слънчогледи.
Дълбоко в нейната душа,
тя е проводника на светлина.
Огрява цялата земя с лечебна
бяла светлина.
Лекува с ангелски слова
излъчени с усмивка над града.
Прегръщам те сега,
момичето от ангелска земя.

Там ли си?

Още не зная,
но искам да разгадая
къде е скрит кибрит,
къде да го открия,
да запаля клечка и разкрия
красотата в теб
мой любим учителю,
седни до мен,
послушай мелодията
на душата, искам да се слея с нея
Помогни ми да запея
това, което знам
нека то напусне моя храм
нека се разпръсне в света
и слее се с облака на любовта.
Екслпозия красива,
роматична нежна рима
розови листенца
ще залеят майката Земя
Ще Я обргърнат в аромат на
лавандула, роза  и ела.
Небесно чиста,
кристално бистра
Божествено красива
е новата моя душа,
ангелска силна светлина
залива света.
Част сме от тази
красива мечта
прекланям сме пред теб
Учителю дошъл при нас
разкриващ нов за нас
Божествен танц.

История за МЕЧО

Когато ручеят шепти
спри до него, поседни
напява красива мелодия за сетивата
разкрива тишина,
галеща сърцето новина.
Разказва приказка за вечността
припомня ти забравени в теб лица
обливат се с любов
галят ти сърцето
събуждат го от дълъг сън
малкото мече пораства,
излиза от пещерата след дългия си сън.
И новата реалност обгръща го с безтегловност.
Тромаво е, но стъпва леко
по земята, не гази, а пази всяко зелено същество
в гората, всяка тревичка, всяка папрат,
всяка узряла малинка,
всяка скрила се под хвойната боровинка.
То (мечето) е леко,
разхожда се с благост,
попива всяка гледка,
за първи път се наслаждава.
на това, което Е.
Съвършен свят,
съвършена хармония,
съвършена тишина,
съвършена любовна пустота,
съвършена нова земя
тук сега.
Приятелю, и ако в теб се крие
това малко красиво мече,
освободи го, нека го прегърна.
Искам да събудя много пухкави сърца,
с които да излекувам майката Земя.

ОБЕЩАВАМ

Сгънати в плик мечти
завещани с картичка надежди
събрани от моя труд пари
отложени във времето
забравени от мен самата.

Обещавам си,
когато се събудя с теб
да съм друга
да бъда аз
да не ме вълнува колко е часа
къде съм, закъснявам ли, а ако - не ще успея ли на време.
Обещавам си, когато се събудя
да съм независима от времето
може би има един часовник,
който ще поглеждам,
който ще запазя
той ще си остане в сърцето.
И когато се събудя
ще отворя очите си
и ще погледна
навън към любимата си земя,
ще я погаля със сърце
ще се насладя на чистотата
на ангелски гласчета
малки грейнали сърнета
бягащи катерички
весели играещи деца
с лъчите светлина
нежни перлени цветя,
излъчващи дъх на пролетта.
Обещавам си, когато се събудя
да тичам боса до полуда
да се къпя в росата
и тревата
да се търкалям по земята.
Обещавам, когато се събудя
и огледам се в теб
да бъда пак на пет!

Свят за Теб

Подреждам мислите си
изчиствам съзнанието си
отварям сетивата си
отключвам сърцето си
приемам любовта ти
приветствам мъдростта ти
поздравявам духа ти,
дошъл тук сега.
Вслушвам се в гласа му
нашепва ми това,
което ме  очаква,
това, което ще се случи
Благодаря му
притихнала към себе си
смирена, окрилена, защитена
Благословена
Всяка следваща следа
оставена след мен
е дар към теб.
Приеми Го в тишина...

ДЕН

Ден, пълен с любов ще си създам
ден пълен с наслада
ден, в който ще докосна
всяко срещнато сърце с усмивка
ден, в който ще бъда себе си без задръжка
ден като последен ще бъде изживян,
за да стартирам новия
без частичка свян.
Ще полетя на гребена
на моята вълна
и дори да не задържа
ще продължа напред
към следващия звезден самолет.
Пространството пълно е със светлинки
и щом докоснем се ще ни озари
безкрайна силна светлина
генерирана от нашите сърца.
Докосвам и теб с любовта!