Някога в зима като тази
нанизани като гердани
редяхме се в ред
изпитвахме тъга,
че се разделихме с теб
не можехме да си простим,
че ще се разделим завинаги
на таз земя
с потъналата ти в светлина душа.
Ивана, липсваш ни,
но знам, че в този свят
ще има време, когато всеки
ще поеме и ще бъдем
пак едно чисто, бяло
същество.
Обичаме те,
мила моя светлинка!
Няма коментари:
Публикуване на коментар