Размисли по никое време

Днес, докато пътуваме с колата се заформи разговор с баща ми, който ме замисли. А рядко ми се случва това в нашите разговори. Та идеята за това кога една ситуация се разглежда глобално и кога оценяваш, че можеш да говориш само в единствено число, за себе си, за своята гледна точка. И да не обобщаваш от името на всички.
Ние сме едно, но кои сме ние, какви сме и защо точно на важни в Християнския календар празници, усещам, че има част от цялото, която не резонира с любовта...не с тази любов, чиста безусловна....и щом го усещам в близки хора, и щом плача, когато съм с тях вместо да се радвам, значи тази част от мен съществува....Щом ме трогва липсата на уважение, нежеланието да се съобразиш с другия, липсата на радост на това,че виждаш хора, с които не си често. И както е най-лесно за мен - да приема нещата такива, каквито са, си казвам, че явно аз нещо греша в подхода си, че явно не отдавам достатъчно любов, щом усещам тъга,че явно радостта не стига, щом бликват сълзи. Че не мога да направя близък човек щастлив, щастлив извън радостта от материалните неща. Щастлив, че усеща любовта във всяко цвете, красиво утро, тих поток, шарено небе, че усеща болка в страдащо дърво. Има много такива, болни умиращи...много... Горите ни остаряват, не се подновяват, пояси се изсичат....

И щом дошла съм на Земята да поема тази болка и  я излекувам, защо не успявам с тези хора. Защо у тях не будя доверие, защо не искат да се променят. И защо просто не приема избора им и решението да го сторят, когато са готови, когато изпълнят тяхната мисия?! Защо ме боли за тях, а те самите са добре.
И пак съм в началото, че те са добре, а аз не го приемам. Че аспекта от цялото, който резонира в мен буди неприемане. И го споделям, но не се разбира. Явно трябва да мине време, в което да се постарая да усетят прехода, по възможно най-лекия за тях начин, да ги изчакам. Да обикна и този аспект от себе си, да го приема и силно, силно да го облея с Любов.

И някой ден да се радваме заедно на красиви лунни пейзажи, отрупани с плод красиви ниви, и да усещаме заедно топлината в очите на непознатите. Някой ден, но не беше днес този ден.

И знам, че не четете тези редове, но все пак ще напиша, че сте ми много скъпи на сърцето и винаги, винаги съм до вас, дори когато не го разбирате, дори, когато съм далеч. Обичам ви.