ЕДНО СМЕ

 Слънчево, прекрасно утро
насищащо, зареждащо, чисто
любовна вълна залива ме
с добрина
усмихвам се към рая
поемам към безкрая
очакват ме милион съдби
ще ги променя щом мигна с очи
доброто е заразно
щастието необятно,
желанието да го споделя
ме води надалеч към теб.
Прегръщам те с усмивка
в миг насищаме се с любовта,
сливаме се с нежността
ангелски чаровен глас
затихва в миг със нас
красив безкраен свят
създаваме си между нас.

ТИШИНА

Илюзии, мечти, копнежи
освобождават съзнанието ми,
отпадат.
Сътворява се реалност нова
като самодива
движа се напред в гората
осъзнавам въздуха
насищаш сетивата.
Росно е, вали,
нека измие старите мечти.
Изпълвам се с аромата на влажната гора
красиво е, ръми
нежна малка костенурка
сред тревата се клатушка
като ангелски сълзи
капките се стичат по малката коруба
и звука пленява с простота
хармония, бистрота изпълваща духа.
Невидим падащ лъч
се рзпилява, осветява всичко
озарява.

МАГИЯ

Вървиш отново без следа
докосваш ме, а след теб
остава тишина
целувам те,
докосвам те с любовта
улавям в теб една вълна
прохладна свежа струя светлина
отново сляхме се с една душа
познах се в теб,
открих, че онова, което знам
е в моя малък храм
и връзката е цяла,
дори е сляла желанията в едно.
О, прекрасно светло същество
слънчев ангел мой
не се безпокой
силата да създаваш е у теб
обичай и цени доборото в съществото
бликащо любов  с Теб.

ТАНЦ

Ако почувстваш се сама,
спомни си любовта
да пламти и разцъфтява
малка пъпчица в букет
събрана,
разпилява уханен аромат
на нежен розов храст
перлена красива светлина
прониква и изпълва те
с наслада тук сега, усмихва те и засиява.
Цялата блестиш
танцуваш
девойко, ти искриш
разпръскваш красота,
изпълваш въздуха с доброта.

Вселена II

Любима моя,
остани
спри до мен
не говори.
Нека бъдем пак едно
Нека слеем се в едно
Нека усетим нежността
Нека почувстваме вечността.
Знаеш ли, сега,
когато съм далеч от теб
съм малък неземен човек
изпитах вина,
за това че бе сама
оставена да се оправи
с множество прегради
издигнати от мен.
Дали възможно е сега
да бъда твоята съдба
родена от безкрая
почувствала разкая
и безкрайно огорчен
да легна там до мен с мен
и да изкупя онова,
което причиних ти с ума
фатално наранен,
безбрежно опетнен.
Нима посмях да сторя
онова, което нарани
твоята душа.
Прости ми, мила
и  бъди мит.
Нека за напред да
продължа на там, където
ще успея, да проумея
важното за мен СЕГА
Нека любовта закриля
те в мига.
Обичам те, бъди
прекрасна фея без крила,
която сбъдна онова,
което с мене не успя :)

БЕЗГРАНИЧНО

В безкрайно щастие летя,

изпитвам въздуха на същността
невидим и неопитомен
безкраен, неограничен.
Засмуквам с уста
гмурвам се във вечността
красива светлина
безкрайна пухкава вълна
изобилна, разпръскваща се светлина
отдадена в нашите тела
превърнали се и те в светлина,
част от безгранична тишина.