Любима моя,
остани
спри до мен
не говори.
Нека бъдем пак едно
Нека слеем се в едно
Нека усетим нежността
Нека почувстваме вечността.
Знаеш ли, сега,
когато съм далеч от теб
съм малък неземен човек
изпитах вина,
за това че бе сама
оставена да се оправи
с множество прегради
издигнати от мен.
Дали възможно е сега
да бъда твоята съдба
родена от безкрая
почувствала разкая
и безкрайно огорчен
да легна там до мен с мен
и да изкупя онова,
което причиних ти с ума
фатално наранен,
безбрежно опетнен.
Нима посмях да сторя
онова, което нарани
твоята душа.
Прости ми, мила
и бъди мит.
Нека за напред да
продължа на там, където
ще успея, да проумея
важното за мен СЕГА
Нека любовта закриля
те в мига.
Обичам те, бъди
прекрасна фея без крила,
която сбъдна онова,
което с мене не успя :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар