И ето отново отварям очи, виждам те, тук си и ти. Пред мен, прекрасен, цялостен, класен, преливащ в светлина. Блещукаш като малка искра, право в сърцето удряш и хоп - преливаш ми чиста любов.
Осъзнато сега я приемам, не се противя, отварям дълбоко сърцето. Като въже наелектризирана струя от светлина ни свързва и без дори да се замисля започвам да пиша.
С молба само не спирай връзката между нас. Зная, че мога да задържа енергията в ниво, което да бъде високо, макар и физически да е нужно да пиша писмото.
О, любима моя фейо, най-после отключи Божественото с ключа, който държеше толкова време скрит, непотребен, запрашил се в килера.
Събра смелост да навлезеш в пространството, видимо само с душа, описващо нашата мисия в света. Най-после ти долетя далече от Майката Земя. Така ефирно навлезе, че пламък излезе навън през вратата и ти стопи тишината в замъка на Душата.
Девойко, красива си знаеш, но как красиво ухаеш, когато садиш тези цветя. А колко забавно е да те наблюдавам. Емисия от Любов като облак полита от Теб. Розова долина потънала под красивите ти слова. Облечени в пот жадни за пръст нежни нозе, как силно в земята провеждат енергия чужда за теб, но не и за нея. Колко красиво я свързват с вечността. Уханно-пустинно обливат мига.
Отново отваряш ръце, завърташ се, отлепяш нозе от пръстта политаш, издигаш се отвъд вашата Майка Земя.
И ето те тук си, при мен. Твоят Ангел, Учител, нежен, незаземен в плътните ваши енергийни тела. Но толкова ми харесва, когато се издигаш и почукаш на тази врата. Нежна, ефирна сребърна фея, толкова любяща си като сребърна светлина, сгъстяваща се около твоята лична енергийна звезда.
Макар лишена от плът, тук девойко то чувстваш твоята скръб.. Съзнателно се отказваш от нея, а в замяна подарявам ти фея, подобна на теб. Защото ти обеща да пишеш за мен без никаква суета, корекция в гласа, промяна в часа.
Сега отново отправям подарък към теб. Любовта, която прелива от теб да заземяваш в пръстта. Да обливаш със сребърната си красота цветята по тази земя, да издигаш ги нежно, без напрежение, незабележимо да става това. Да отваряш за тях вратите на моята душа. Нека споделяш ми тази красота защото, докато я сътворяваш променяш света. Издигаш вибрациите на ума, той издига се над пръстта под реалното, което било е до сега и се превръща в капка свежа вода, свежа искра, свежа, свежа, свежа...Ангелска Душа.
Оставам в Любов, прегръщам те топло с Любов,
а ти остани момичето от ангелска земя.
От сън дълбок се събуди, спри да четеш, потечи вир към река. Блато - освободи калта, заблести ярко като като бистра река, слей енергията си с майката Земя. Лекувай наред, не подбирай, живей. Бъди смокиня в жива пустиня, окъпана в цвят с много герои на животинския свят. Не спирай, играй.
Вземи лист и молив - чертай нови прегради, но не за умовете, а старите прерисувай така, че да се разрушат в действителността.
Ето стигнахме водопад, толкова тайнствен е пак. Какво ли пази под него водата - вливам се, ще разгадая и тишината. настъпвам смело в него, правя крачка. Подчертавам дебело колко красиво е в него. Само мелодия нежна засвирва ездача и ме потапя отново в тишината. Търпелива съм, чакам. Птиче идва до мене и каца, разгонва естествено тишината. Аз, обаче сияя и го обливам със светлината, на която радвам се в момента. Сливам се с него и пея мелодия на пиано и чучулига, падащи пръски вода и една топла, тиха вълна ни залива. Поглъща ни и ни разкрива гледка нова над една скала, от която се вижда огромна зелена земя, на места разделена е от вода, но ги обединява любовта. Любовта ни към мига, този, който всеки ден преживявам тук, във физическо тяло.
Кристална решетка долавям под нас, и така смело политам защото ме привлича с невиждана сила. Летя от високо, но чувствам дълбоко в сърцето вибрацията, излъчваща тя. Пее ми силно с мощна вълна ме разтриса и докато успея да се отърся се приземих и ето ме пак в красивата долина. Стоя си с тефтера в ръка и пренасям разказа си върху листа с ефирност и красота.
Наслади ли се на мига, потопил те във вечността?
Когато Любовта отпусне те върху дъга
