ЖИВОТ

Как да живея,
без да изисквам и пея
щом се докосна в мига,
събудена с глътка
като свежа роса.
Видима алчност и гняв,
стопяват се и сякаш съм аз,
отново ненаранена,
заслепена от слънцето,
изгряващо в мен.
Будя се след сън,
който трябваше да продължи,
но в друга реалност,
планета...
тоналност.
Обърнах ти гръб,
за да те опозная с дъх.
и докато учех се колко дълбоко да вдишвам,
намразвах се,
защото обърнах гръб на една красива руса жена.
Плаках когато я няма,
страдах, защото всяка раздяла боли.
Носех с години неизляти от очите ми тъжни сълзи.
И ето, отново съм тук и те моля:
прости на живота ми, моля!
Нека отново поема по пътя, предначертан от сърцето.
Нека отново излъчвам увереност,
че служа със сърцето, където отида, дори и когато
със себе си оставам тихо в него.
Когато искам ще пея.
Когато искам ще сея.
Когато искам ще жъна.
Когато искам ще бъда...
облак в дъждовната нива.
"Когато" ще бъде винаги.
Нима творенето е етапен процес.
Нима служенето е наемен,
заплащащ се с лев работен процес?
Зная, че раздавайки любовта
вливам се в света,
живея, докато творя.
Творейки бдя.
Творейки мълча.
Творейки сам се свързвам с вечността,
капка роса в тревата, пръста