Мислиш ли, че да кажеш "обичам те" на някого е достатъчно. Мислиш ли, че да бъдеш до някого е достатъчно. Мислиш ли, че щом си се родил е достатъчно, за да пребиваваш тук, в това тяло. За теб това достатъчна причина ли е. Замислял ли си се какво е отвъд, кое те провокира, кое те доведе тук и кой ти помогна живота ти тук да се случи. Защо, когато обикнеш някого сякаш забравяш за себе си. Защо, когато този някой те нарани разбираш, че съществуваш...независимо. И защо позволяваш на някой отвън да те обгърне с присъствието си. Защо забравяш, че си съвършен сам за себе си. И няма нужда да изискваш одобрение от нечии очи, различни от твоите. Минават толкова години, в които докато уж живеем спим. Забравили кои сме, но  искаме да се харесаме. А защо първо не се харесаме на самите нас. Защо ме обикнем първо себе си. Защо не позволим да сме такива, каквито искаме да сме. Защо не слушаме своя глас. Докога ще робуваме на някой? Хей, събуди се! Това време отмина. Време е да живееш. Време е да  Бъдеш! Позволи на Духът ти да те води. И когато пътят те разделя с любими хора, довери се. Раздялата е само с Илюзията. Целувам те, лека нощ!