Усещаш ли своята безграничност, мила моя? Чуваш ли своите слова, говорени от теб, от твоята най-искрена същност, от твоята вътрешна Душа.Говориш с нея сега. На земното си същество дошло тук, за да посее зърно на цялостност, на Любов, на мир, на светлина, която нежно да изчисти тази земя. След толкова войни, проливани с години кървави сълзи. Слой след слой събаряш всеки страх. Нежно обливаш земята със звезден прах. Умело даряваш с красота всяко кътче наша земя. Умело го правиш. Влагаш толкова финес, като че ли го умееш, а днес просто събуждаш това чувство на свобода, на притихналата в любов своя душа.
Бавно отваряш окото към вечността. Но толкова ярко улавяш лъча, че той те води мощно напред, през времето. Докосваш се в и сливаш се със силната струя светлина.Тогава се познаваш в образа на детето, което виждаш. И стояща в него, чувстваш как светлината изпълва твоето сегашно физическо тяло. И как бавно коригира всеки блокаж. Изпаднала сякаш в транс се оставяш на това лечение. То протича леко, и изпълва леко всеки блокирал от години тялото ти сантиметър плът, като го осветява и втечнява в чиста, свежа кръв. Сега дишаш дълбоко, за да изхвърлиш и последния блокаж с дъх. Чувстваш се сякаш си роден току що и поемаш дъх, отправяш сетивата си навън. И се събуждаш тук, сега с пречистено тяло и връзка по-силна от когато и да е с Душата ти на тази земя. Будиш се изпълнена с благодат. Събуждаш, се дъх, след дъх летиш, окрилен от личната си свобода. Свобода, че избра да си тук, въпреки всички лъжи, през които премина преди. Много ти благодаря, Велмира, че си любезна домакиня на моето истинско Аз. Вечното, изпълнено с тишина, вливаща се в теб от източника чрез теб.
Няма коментари:
Публикуване на коментар