Аз и Ти II

Бавно към Теб,
тичаш след мен.
Молиш се с две очи скрити зад съвестта
да те видя.
За последно да бъда друга, да спра.
За да се слеем в една
нова съдба.
Има ли смисъл, сам си отговори.
Защото за мен всичко приключи преди
да започне.
Бе нова възможност, но може би за друго време
време, което ще бъде за двама ни в една честота.
Време, което ще ни познае в една вълна.
Време, в което ще се обичаме без да има защо.
Време, в което ще бъдем просто аз и ти.

Красиво е, да си!

Галиш света с усмивка
и всяка минута те приближава
към Духа.
Неуверено вървиш напред,
събираш смелост, за да полетиш
към Теб.
Дълбоко в себе си знаеш, че сте близо
един в друг.
Мощна вълна на щастие,
щастие, което се разлива отвъд,
отвъд това, което си,
потича извън твоето тяло,
бавно обхваща всичко наоколо,
плъзга се като коприна по земята.
Потича от небесата през теб
към   земята.
Плавно връща се красотата в деня.
Грейва света с нови очи.
Видими са нови хоризонти.
Реални са спомените ми,
които пренасям отвъд
към тази нова земя.
Окъпи се в светлина сега.

Небесни слънца
греят в сърцето ми сега.
Защо слънца?
Защото са хиляди нашите деца.
Деца, събудени в този миг
за нов преходен миг
към любовта.
Деца, родени в големи на възраст тела.
Деца, събудени тук, сега,
за да изживеят радостта, от това,
че са на тази земя,
точно тук и сега.
Събужда се изгрева у мен,
посрещам слънце, което не е
залязвало в небето.
Събуждам се, и щом му се усмихна
прегръдката ни се променя в ангелска милувка.
Греят хиляди слънца в мен,
нека бъдат ярки като ден.
Отново отправям поглед на дълбоко,
нима пристанището не е широко...
Тук, в сърцето плуват толкова звезди,
всяка една от тях е сбъднала моите мечти.
Хиляди слънца греят в моята душа
в този миг насочвам ги към вас,
мои мили приятели в безграничността.

Ехо от Любов

Почувствах как с един замах
изписах куп отминали неща
излетя от мен гнева, болката
насажданато чувство за вина,
страх полепнал по старата снага.
Пуснах ги да си отидат,
просто ги освободих.
Не искам да служат на никой друг
просто да ги няма в този свят.
Той е вече за екстаз.
Сливане с морето,
с птиците, с покоя.
С намиране пътя към простора.
Към безграничното небе,
опитомяване на малкото дете
у мен...
ииииии пускане на воля на Духа.
Нека бъде, както е добре за мен, за него,
за нас.
Нека бъдем в непрестанен танц
влюбени души,
изпълнени с брилянт,
безцветен диамант излъчащ всички цветове в едно.
Едно такова добро същество, което е в мен.
Едно такова малко, меко, нежно дете.
Едно крехко създание,
едно несбъднато желание.
Един повик, уловен от света.
Една резонираща Душа с гласа на Майката-Баща.

ПАК ДЕТЕ

Искам пак да съм дете,
наивно сляло се като небе
и златен дъжд,
което очаква долу в житата,
докато играе до забрава
да полети с криле,
ушити от перде, тюлени, ефирно покриващи гърба.
Ей, така като разперя ръка
и ще се издигна.
ще достигна облаците с усмивка.
После плавно ще кацна
в огромната зелена поляна.
Ще легна по гръб,
та да виждам всеки движещ се
 от вятъра сърф.
Сърфист в небето
то има огромни вълни,
колкото, моите тогавашни мечти.
Ще се слея с кея
ще бъда котва
и сърфа ще акустира
до моята зелена нива
Ще тичам до умора,
за да слея с пороя
от светулки в лятната нощ
Ще ги залепя върху кожата си
и ще бъда малкото дете,
прекарващо безгрижно дните си на село.
Ще се спра и ще те прегърна.
Дълго няма да те пусна,
защото детето вече го няма и спомена,
който остана,
бих задържала за още един миг,
а ти?
Усмихвам ти се в топлата нощ,
защото е разкош.

ОТ ВАНЯ II

Събудих се до теб
беше там, сама,
стаила някаква тъга.
Дълбоко виолетово-кафявите очи
отронваха сълзи
бяха по-наситени от преди,
не можех да се отклоня,
питах се как е възможно да криеш толкова болка
във видимо спокойна,
красива, лъчезарна усмивка
заблуда ли бе за мен,
или един от многото слоеве на личността,
която ми разкриваше ти.
Стоях до теб,
без да те погаля,
исках сякаш да бе родена в друг свят
над илюзиите в нашия.
Стоях до теб,
исках да те прегърна,
но нещо ме спираше.
Твоята силна воля за живот,
твоята увереност, че ще справиш и този път.
Стоях невидимо пред теб,
толкова много исках да ме забележиш,
а ти наведе глава, скри с длани скръбта,
изправи се и се усмихна.
Сякаш нямаше нищо.
Прегърна утрото като майка,
която ти липсваше дълго.
Толкова силно искам да ти споделя
"Ти бе дъщеря мечта".
Мила моя, там съм - до теб,
просто не страдай без мен.
Обичам те сега, макар в друго пространство на света.

https://www.youtube.com/watch?v=l5-WaEwrXak&index=2&list=RDHCuTIMb267d54

Без теб II

Понякога се будя в самота.
Тогава поглеждам навън нощта
пълната луна,
пътеката отразяваща се след брега.
Къде изгубих те,
кое ни раздели,
беше ли трудно да сме заедно въпреки всички лъжи...
Унило поглеждам пясъка,
потапям се бавно в морето
сякаш, за да се слея с небето,
черно, притаено, за да изпъкне луната.
Като мен позволи си дъгата.
Две силни страни неуспели да въплътят
тленните човешки мечти.
Колко дълбоко се вглеждам в мен,
сякаш с надежда да срещна и теб.
Но ти отново се губиш
бледнееш.
Само синееш от нежност останала в мен.
Бих ли била отново себе си там
сред всички лъжи не знам.
Просто покланям се в такт
на изиграния от двама ни последен танц.

Аз изхвърлям всяка мисъл от ума
пречиствам съзнанието си, искря.
Равна небесна долина
изпълнена с безброй цветя
сини кампанули,
изпълват погледа ми
потъвам в тях
цветовете им като камбани
играят с вятъра
а аз заставам срещу теб
не зная защо точно сега събрахме се
в оркестър с цвят и сила
вяра и безкрайна нива с зеленина
приютила ни в дома.
Майко, благодаря за това,
че събра ни в едно
красиво, диво същество

Мир II

Когато чуваш Любовта
да прониква във всяка клетка отвъд ума.
Когато смееш се през сълзи,
когато вървиш, а нямаш сили да пълзиш
Когато си отровен, някой бил те поробил.
Когато си предаден, някой бил недоволен
Когато си нахилен, над горчивата страна.
Когато изпълваш сърцето си с нежността
през болка притъпена
светиш но мълчиш....криеш се с очи
обърнати назад,
мечтаеш да се върнеш към своя крах.
Лъжливо обнадежден, че не би повторил всеки черен ден.
Мечтаеш за неща ненужни на Духа.
Осъзнаваш го нали?
Просто продължи.
Да светиш с максимални честоти.
Усмихни се на живота, който заклейми.
Отърси се, ти си просто Любовта в тяло и душа.