беше там, сама,
стаила някаква тъга.
Дълбоко виолетово-кафявите очи
отронваха сълзи
бяха по-наситени от преди,
не можех да се отклоня,
питах се как е възможно да криеш толкова болка
във видимо спокойна,
красива, лъчезарна усмивка
заблуда ли бе за мен,
или един от многото слоеве на личността,
която ми разкриваше ти.
Стоях до теб,
без да те погаля,
исках сякаш да бе родена в друг свят
над илюзиите в нашия.
Стоях до теб,
исках да те прегърна,
но нещо ме спираше.
Твоята силна воля за живот,
твоята увереност, че ще справиш и този път.
Стоях невидимо пред теб,
толкова много исках да ме забележиш,
а ти наведе глава, скри с длани скръбта,
изправи се и се усмихна.
Сякаш нямаше нищо.
Прегърна утрото като майка,
която ти липсваше дълго.
Толкова силно искам да ти споделя
"Ти бе дъщеря мечта".
Мила моя, там съм - до теб,
просто не страдай без мен.
Обичам те сега, макар в друго пространство на света.
https://www.youtube.com/watch?v=l5-WaEwrXak&index=2&list=RDHCuTIMb267d54
Няма коментари:
Публикуване на коментар