наивно сляло се като небеи златен дъжд,
което очаква долу в житата,
докато играе до забрава
да полети с криле,
ушити от перде, тюлени, ефирно покриващи гърба.
Ей, така като разперя ръка
и ще се издигна.
ще достигна облаците с усмивка.
После плавно ще кацна
в огромната зелена поляна.
Ще легна по гръб,
та да виждам всеки движещ се
от вятъра сърф.
Сърфист в небето
то има огромни вълни,
колкото, моите тогавашни мечти.
Ще се слея с кея
ще бъда котва
и сърфа ще акустира
до моята зелена нива
Ще тичам до умора,
за да слея с пороя
от светулки в лятната нощ
Ще ги залепя върху кожата си
и ще бъда малкото дете,
прекарващо безгрижно дните си на село.
Ще се спра и ще те прегърна.
Дълго няма да те пусна,
защото детето вече го няма и спомена,
който остана,
бих задържала за още един миг,
а ти?
Усмихвам ти се в топлата нощ,
защото е разкош.
Няма коментари:
Публикуване на коментар