Когато чуваш Любовта
да прониква във всяка клетка отвъд ума.
Когато смееш се през сълзи,
когато вървиш, а нямаш сили да пълзиш
Когато си отровен, някой бил те поробил.
Когато си предаден, някой бил недоволен
Когато си нахилен, над горчивата страна.
Когато изпълваш сърцето си с нежността
през болка притъпена
светиш но мълчиш....криеш се с очи
обърнати назад,
мечтаеш да се върнеш към своя крах.
Лъжливо обнадежден, че не би повторил всеки черен ден.
Мечтаеш за неща ненужни на Духа.
Осъзнаваш го нали?
Просто продължи.
Да светиш с максимални честоти.
Усмихни се на живота, който заклейми.
Отърси се, ти си просто Любовта в тяло и душа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар