Почувствах как с един замах
изписах куп отминали неща
излетя от мен гнева, болката
насажданато чувство за вина,
страх полепнал по старата снага.
Пуснах ги да си отидат,
просто ги освободих.
Не искам да служат на никой друг
просто да ги няма в този свят.
Той е вече за екстаз.
Сливане с морето,
с птиците, с покоя.
С намиране пътя към простора.
Към безграничното небе,
опитомяване на малкото дете
у мен...
ииииии пускане на воля на Духа.
Нека бъде, както е добре за мен, за него,
за нас.
Нека бъдем в непрестанен танц
влюбени души,
изпълнени с брилянт,
безцветен диамант излъчащ всички цветове в едно.
Едно такова добро същество, което е в мен.
Едно такова малко, меко, нежно дете.
Едно крехко създание,
едно несбъднато желание.
Един повик, уловен от света.
Една резонираща Душа с гласа на Майката-Баща.
Няма коментари:
Публикуване на коментар