Настъпва момент, в който всеки някога осъзнава, че илюзиите, в които пребивава са удобно място, но останало в миналото. Обръща поглед назад и знае, че отдавна ги е оставил. Идва момент, в който всеки някога осъзнава, че да живееш сам не е страшно, не е самотно, то е да бъдеш в компания, която никога не те разочарова, защото никога нямаш очаквания. Оставяш илюзиите и виждаш себе си прекрасен, през призмата на сърцето ти си съвършено създание в съвършен свят. Намираш се и се впускаш в приключението наречено любов отвъд. Отвъд привидното, отвъд тъмното, мъглата, суетата, скуката, печалбата, похвалата, отвъд теб самия.
Идва момент, в който оценяваш, че да бъдеш себе си е най-ценното в живота, и да следваш висшата цел по-важно от най-важното. Цел, поставена преди да бъдеш тук във форма. Път, по който вървиш, защото ти харесва, миг, който споделяш пак и пак и пак и пак.
Защото аз ти го желая от сърце, приятелю, обичай се винаги, както аз!
Прекрасна лъчезарна, плодородна, благотворна, влюбена, вълшебна, истинска 2015 година!

Събудих се в разкош,
погледнах през прозореца,
беше чуден ден.
Заснежен, слънчев, полустуден.
Отворих вратата и изпратих суетата.
Затворих я и се вгледах в сърцето.
Безмилостно туптеше,
искаше да те намери,
но там навън то не успя,
защото сърцето вижда любовта
чрез душа.
Душа в Душа
Любов, чрез Любов
стихия, която засилва друга стихия
в миг се завърта тази разкошна "магия"
събуден от прахта,
виждаш в себе си нова искра,
прониква в теб дълбоко от сърцето
и разпръсква с ураганна сила Любовта.
Предаваш я вън от теб на света.
Бликва блясък, светва нова светлина.
Перлено златиста, мека, чиста.
Усилваш я, не спираш.
Канал си за това...
носиш Любовта от Дома в тази нова Земя.
Любов в Любовта срещаш,
усмихваш се и.....колко много мога да пиша,
но спирам,
за да изпиташ сам радостта,
от тази нова вибрационна честота!
Момичето от Ангелска земя

Всеки път затваряш себе си за любовта, когато мислиш, че си наранен от някой, неразбран от някой. Губиш връзката си с любовта на Източника всеки път, щом обърнеш гръб на хора, които ти помагат в трудна ситуация, и ти показват вярната пътека, но ти я виждаш като грешна, виждаш ги като лоши, като хора, които нямат сила да ти помогнат, защото не са на твоята вибрация. Да, така ти се струва, защото те имат шанса да те видят извън болката на Его-то, извън болката на проблема. Те могат да видят най-доброто за теб. И когато ти им обърнеш гръб, всъщност обръщаш гръб на любовта на твоето вътрешно Аз, затваряш канала си за светлината на Източника. Оставаш изолиран от себе си. Пътят е един - да си простиш за това, че си загубил вяра в себе си, в доброто, в любовта, в любовта на твоите близки хора тук във физическия свят. Да приемеш решението на приятелите, които не са вече във физическия свят да си отидат. Да приемеш и простиш за Егоизма си, за егоичното мислене, че сега си нещастен и животът не е същития, защото тях ги няма. Но мили мой, той животът винаги е един и същ, щом служиш в света с любовта на Духа си. Мили мой, няма по-голяма сила, от тази която притежаваш ти, за да се изправиш и да продължиш по пътя си, въпреки всички промени, които са настъпили в живота ти. Та те промените постоянно се случват. Нима е нужно да се променяш с тях? Не, разбира се. Оставаш си такъв, какъвто си изначално. Извор на любов, извор на Енергия сам на себе си. Един към друг, докато не изпитате цялото.....
Бъди любов! Защото изначално си!

Изгубен някъде в отвъдното,
може би намираш себе си.
Шляеш се с посока,
мислена, и търсиш ясна следа,
след която да се понесеш към върха.
Шляеш се сам с мислите си,
и далече в океана от слова, които изричаш
без глас съзираш красив пейзаж.
Дървена пейка,
на която седнали сте ти и твоята девойка.
Влюбени, макар и над 80-те.
Красиви следи е издълбало времето върху вас.
И така хванати за ръце,  мечтаете да сте отново на 30.
За да може да бягате, заравяйки крака в листата.
Да усещате морския пясък и соления мирис на водата.
Да слушате красива музика с китара, сътворена от вас.
Седейки и визуализирайки си старостта, аз 30-годишна жена
знам, че няма да имам проблем да бъда с цялата лудост щастлива.
И да бягам през ниви и стърнища,
защото животът е тук и сега.
И няма отвъдно, няма живот преди това.
Мога да съм тук и сега с теб и отвъд земните тела.
Мога да съм където поиска Духа.
Мога да съм служител забравил за времето
и загубил всяка граница, ограничаваща непреходността.
Мога, съм в реалността отвъд смъртта!

Пътешествие със сърце

И пак събуждам се в нощта върху скала,
нарамила безвремие, тъга,
за да ги пусна вън на свобода.
Може би в една страна,
 паралелна на света тук в нежността
отнасям се сега
и зная, че е по-реална, от най-реалната представа за света,
в който сме.
И тогава за първи път намирам себе си,
и виждам красота, различна от представата ми до сега
Дълга бяла коса, нежно ледено лице, кристално,
ще ти проговори само за себе си, без тревоги.
Бяло, бляскаво, като посипано с прашец, но диамантен.
И това мое крехко тяло пое напред сред много други хора, заедно в една пътека,
очертаваха коловози от светлина, достигащи безкрая,
и после връщащи се в мен, чрез мен в рая.
Правоъгълно прозрачно тяло, издигаше ни всички заедно и летяхме на високо,
все по-нагоре,
достигахме с теб тавана, където светлината ни обгръщаше
и зная, че бе в мен, от мене част,
хармония, блажен момент.
Отворих очи, за да поема към Земята...
изненадах се, когато видях я слънчево-оранжева,
отразена в моята си стая...

В МИР

Диамантен прашец разпръскваш над очите ми днес.
защо ли, когато умра,
аз ще зная, че всъщност броя дни,
отдавна отляти от чаши със злато.
Умираш, за да живееш
вечно в нова, невидима форма.
Потапяш дълбоко всичко стаено,
с годините отброено.
И обичаш, вече не мразиш.
Само споделяш опита,
натрупан през вековете.
Обичаш с дълбоко, истинско
благо чувство на цялост.
Обичаш, вече не мразиш.
Та какво ли има да мразиш?
Себе си ли?
Всички в цяло, слято в невидима стая.
Другарю, облята е с блага, сияеща полупрозрачна въздушна мъгла.
Вълшебно, безмълвно струи от всички ъгли!
Колко красиво, Божествено нежно звучи!
Защото е вярно, така е!
Съмняваш се зная,
но аз с думите не играя!
Те са ми дар от Бога, за да те свържа с реалността,
на твоето сърце!
Обичай се и бъди Любов!
Такава съм и аз,
винаги цяла, за да съм във връзка с рая в моето сърце.
Невидимо, нежно, свързано с Божествена вълна,
бликаща от същността.