Изгубен някъде в отвъдното,
може би намираш себе си.
Шляеш се с посока,
мислена, и търсиш ясна следа,
след която да се понесеш към върха.
Шляеш се сам с мислите си,
и далече в океана от слова, които изричаш
без глас съзираш красив пейзаж.
Дървена пейка,
на която седнали сте ти и твоята девойка.
Влюбени, макар и над 80-те.
Красиви следи е издълбало времето върху вас.
И така хванати за ръце,  мечтаете да сте отново на 30.
За да може да бягате, заравяйки крака в листата.
Да усещате морския пясък и соления мирис на водата.
Да слушате красива музика с китара, сътворена от вас.
Седейки и визуализирайки си старостта, аз 30-годишна жена
знам, че няма да имам проблем да бъда с цялата лудост щастлива.
И да бягам през ниви и стърнища,
защото животът е тук и сега.
И няма отвъдно, няма живот преди това.
Мога да съм тук и сега с теб и отвъд земните тела.
Мога да съм където поиска Духа.
Мога да съм служител забравил за времето
и загубил всяка граница, ограничаваща непреходността.
Мога, съм в реалността отвъд смъртта!