Събудих се в разкош,
погледнах през прозореца,
беше чуден ден.
Заснежен, слънчев, полустуден.
Отворих вратата и изпратих суетата.
Затворих я и се вгледах в сърцето.
Безмилостно туптеше,
искаше да те намери,
но там навън то не успя,
защото сърцето вижда любовта
чрез душа.
Душа в Душа
Любов, чрез Любов
стихия, която засилва друга стихия
в миг се завърта тази разкошна "магия"
събуден от прахта,
виждаш в себе си нова искра,
прониква в теб дълбоко от сърцето
и разпръсква с ураганна сила Любовта.
Предаваш я вън от теб на света.
Бликва блясък, светва нова светлина.
Перлено златиста, мека, чиста.
Усилваш я, не спираш.
Канал си за това...
носиш Любовта от Дома в тази нова Земя.
Любов в Любовта срещаш,
усмихваш се и.....колко много мога да пиша,
но спирам,
за да изпиташ сам радостта,
от тази нова вибрационна честота!
Момичето от Ангелска земя