Всеки път затваряш себе си за любовта, когато мислиш, че си наранен от някой, неразбран от някой. Губиш връзката си с любовта на Източника всеки път, щом обърнеш гръб на хора, които ти помагат в трудна ситуация, и ти показват вярната пътека, но ти я виждаш като грешна, виждаш ги като лоши, като хора, които нямат сила да ти помогнат, защото не са на твоята вибрация. Да, така ти се струва, защото те имат шанса да те видят извън болката на Его-то, извън болката на проблема. Те могат да видят най-доброто за теб. И когато ти им обърнеш гръб, всъщност обръщаш гръб на любовта на твоето вътрешно Аз, затваряш канала си за светлината на Източника. Оставаш изолиран от себе си. Пътят е един - да си простиш за това, че си загубил вяра в себе си, в доброто, в любовта, в любовта на твоите близки хора тук във физическия свят. Да приемеш решението на приятелите, които не са вече във физическия свят да си отидат. Да приемеш и простиш за Егоизма си, за егоичното мислене, че сега си нещастен и животът не е същития, защото тях ги няма. Но мили мой, той животът винаги е един и същ, щом служиш в света с любовта на Духа си. Мили мой, няма по-голяма сила, от тази която притежаваш ти, за да се изправиш и да продължиш по пътя си, въпреки всички промени, които са настъпили в живота ти. Та те промените постоянно се случват. Нима е нужно да се променяш с тях? Не, разбира се. Оставаш си такъв, какъвто си изначално. Извор на любов, извор на Енергия сам на себе си. Един към друг, докато не изпитате цялото.....
Бъди любов! Защото изначално си!