В МИР

Диамантен прашец разпръскваш над очите ми днес.
защо ли, когато умра,
аз ще зная, че всъщност броя дни,
отдавна отляти от чаши със злато.
Умираш, за да живееш
вечно в нова, невидима форма.
Потапяш дълбоко всичко стаено,
с годините отброено.
И обичаш, вече не мразиш.
Само споделяш опита,
натрупан през вековете.
Обичаш с дълбоко, истинско
благо чувство на цялост.
Обичаш, вече не мразиш.
Та какво ли има да мразиш?
Себе си ли?
Всички в цяло, слято в невидима стая.
Другарю, облята е с блага, сияеща полупрозрачна въздушна мъгла.
Вълшебно, безмълвно струи от всички ъгли!
Колко красиво, Божествено нежно звучи!
Защото е вярно, така е!
Съмняваш се зная,
но аз с думите не играя!
Те са ми дар от Бога, за да те свържа с реалността,
на твоето сърце!
Обичай се и бъди Любов!
Такава съм и аз,
винаги цяла, за да съм във връзка с рая в моето сърце.
Невидимо, нежно, свързано с Божествена вълна,
бликаща от същността.