Страдание ли бе, или поискан сън?

Какво шептят ти те,
когато са далеч от теб
какво разкрива ти реалността,
когато обърнеш гръб на скръбта.
Защо, когато страдаш,
знаеш, че се извисяваш
защо, когато ти е зле
захващаш се като перце
върху крило на птица
и политаш
ти отлиташ.
Разбрал си най-накрая,
че в света всичко е с една страна
една прекрасна долина
окъпана в светлина
една духовна страна за нас
в света.
Страданието не е порок,
то е учител,
дори родител
възпитава малко строго, грубо,
но узнаваш бързо
кой е пътя,
кой е моста,
кой е въглена,
загаснал вътре в нас
в търсене на пътя
всеки един от нас бива
наранен, но не остава непросветен.
Защо отговорите сами изкачат пред нас настрани.
Огледай се за тях,
навярно там ще съм и аз.
Хайде, отпусни се в
мекотата на душата
понеси се в полета на сетивата.

Буден

Ако някога преди съня
мечтаеше да си звезда
събуди се, виж
дошъл е миг, в който
пространството около теб
става част от теб
загубваш граници
и очертаваш невидима дъга,
лъч на вечността
заземяващ тази чиста светлина
отново си проводник на Божествената
всепоглъщаща любов
изцеляваща, даряваща синхрон, абсолютен, цялостен
съвършен Божествен, нов тон
на твоята току що изгряла звезда
ангелска любовна тишина.

РАВНОСМЕТКА

Небрежна пустота
лека падаща мъгла
скрита в скута ненадяната халка
оставена в маршрута овехтяла карта
...за какво ли ти е?
Картата е точно в теб
и в малкото пространставо
зад привидна тишина.
О, навярно е дошъл мига,
в който да се отдадеш
на галещия пролетен дъждец
да се сгушиш в одеало
пред камина
да помечтаеш
и да оцениш това, което имаш ти.
Това,  че си богат човек
на спомени, мъдрост, опит
и безусловна добрина...:)

Небрежна идваш ти
възхитена от моите очи
улавяш в тях красив романс,
непоискан любовен танц
хиляди блъскащи врати,
коя ли ще се задържи
все една ще се отвори
готов ли си за нейните въпроси
може би дошла е с новина
желана падаща звезда
стотици репетирани слова
в пъти преговаряни на ум
преди това
внезапна еуфория се спуска
и огрява цялото ти същество
невидимо полупрозрачно
окъпано в светлина,
докоснато от любовта
слънчев ангел мой,
ела в съня ми
нека бъдеш мой!

РАДОСТ

Лица и събития
в съня отшумели
спомени, нрави
в ума доловени
будят ме
вадят в мен
неподозирана добрина
искрена, успокояваща
топлина
като лава залива
изстиналата ми снага
сгрява зачервени скули
проявява непринудена усмивка
стомаха нежно гали
и това невидимо перце
гали аурата с мекота
на малко коте
след дълъг, натоварен ден
изчиства като топъл душ
след навалял те пороен дъжд
и така разперваш ръце,
сякаш си орел
отлитащ към върха
носещ вятъра
и перата си
и мекотата на полета
буди възхищение,
наслада на живота.
Усещаш ли, че си частица
от всичко живо,
от цялата земя,
че си част от безкрайността.

ПРОЩАВАМ

Ангел си, а не виждаш това
излъчваш любовта,
а не я осъзнаваш.
Тровиш съвестта,
не допускаш до себе си помощта ми.
Позволи ми пак да ти разкрия
нежността,
и красотата на брега
ангелския глас на слънчевия делфин
и утрото на Джулая
и огъня край скалите в очакване на края
и началото на новия прекрасен ден.
Красивите растения и изкуствени скали
между които се стичаха води,
изкуствени водопади
в бара с безброй забави,
който ти не оцени.
Прощавам ти всички нацупени дни,
защото и ти си светлина
и макар да го забравяш,
аз те виждам,
прегръщам те с добрина.
Бъди, такава каквато искаш,
само позволи да ти открехна
тази незабелязана от теб врата-
вратата на моята душа!

Игра на нежността

Когато нежността
отвори в теб врата
и допусне любовта
разкрива ти една
голяма цъфнала поляна
побеляла с маргарити
слънчеви усмихнати
крехки ангелски лица.
В тях се потапяш
и отплуваш към вечността.
Дълбоко вдъхновява
и извира от теб
нежна светлина
променяща цвета си дъга.
Голяма прозрачна капка вода
сфера, къпеща се в светлина
искряща светла земя.
Това е пространството отвъд...
(ума, действителността ограничена...)

Мир

Любовен трепет,
тишина,
красива, мъничка звезда
изгря в мен.
Видях я, почуствах
я с пламъче
нежно светло-бяло
небесно синьо
всепоглъщащо, чисто.
Чиста, нова
широка пътека
ми се разкри
Ангел вестител ме навести.
Прошепна, че да съм добра
е моя съдба.
Да нося мир.
Да сея нежна, истинска
ангелска, кристална
светлина,
да пръскам с любовта
всички същества
и да създавам мир, мир, мир....
Да бъде,
да има мир!

Приемам любовта

Един от моментите, в които оставям химикала да ме води и да бъда проводник на любовта, материализираща се чрез слова, е днес. Споделям част от тях, и цялата топлина, на която способна съм сега.


Ливингстон, мой духовен дом
мой искрящ портрет
Бъди слънчоглед,
Бъди слънце,
Бъди море,
Бъди това, което искаш да си
усмивка се разтваря
ръката те улавя
бузата зачервява
душата разтваря.
О, Творецо могъщ
разплитащ знамето
развяваш го гордо,
носиш го бодро
крачиш напред.
За теб света е портрет
нарисуван с молив,
но не просто пастел в сиво и черно,
а портрет, излъчващ могъща вълна,
захранвана от личността.
Безкраен, безкраен, безкраен мираж,
пъстър Божествен танц
мъдра любовна светлина
и една готова душа
да се пренесе към това сега.
О, пазителко на любовта
отключи и
и пусни я.
Нека заживея в
мир и любов
и така бъда готов
да обичам
и дарявам светлина
и да нося кръста
на мира.
Обичам и Благодаря!

 

Да се завърнеш у Дома

Дъжд, дъжд, дъжд
заваля над красивата Земя.
Златен, искрящ. зареждащ
силно енергийно
мигновено освежи
и дари
смисъл нов
промени деня.
Иска ти се да излезеш
и да полетиш.
Силно, с пълно гърло
да изкрещиш,
че си щастлив.
Идва ти да прегърнеш света.
Ей, така като плажна топка
да го понесеш,
да го издигнеш в небесата
да осветиш душата,
да изпълниш Лунната соната,
да нацелуваш красивата гледка,
която разкри ти Духа.
Наслади се, Приятелю Любим.
Добре си дошъл
у Дома!

Пролетно

Когато утрешната роса,
искри с честота,
идваща от рая
навярно
нашепва нещо тихо, нежно.
Като ангелски сълзи
проляли се,
за да изчистят всичко старо
и ненужно.
Да сътворят един любовен миг...
У Теб!
Мой ангелски гласец,
прошепваш тихо,
че дошло е време да се насладя
на всичко онова, за което съм дошла.
БлагоДаря!

Мистична постановка

Замая ли ти се ума,
от играта със страста?
Приятелю измислен,
в сюжет изчистен
от драми и сълзи
стреляш право с игли
пробождащи сърцето
нежно, нежно, нежно...
Романтично обладан,
заставаш пак пред белия екран
оставяш всяка роля,
репетирана преди това
и се впускаш в тайната на любовта.
Мистерия, обвита с тайни
стари незаслужени аплаузи.
Покланяш се и влизаш в гримьорна,
препълнена от обожатели, актьори
Време е за истинска игра
тази, която ще закрие вечерта.
Красива ли ще е
решаваш ти,
аз ще наблюдавам с твоите очи.
Потапям се в любовта
понасям се на нейните крила.